Европейската комисия върна първия вариант на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 с над 420 забележки. Така усвояването на 2338 млрд. евро за земеделие ще започне поне с година по-късно.
В момента агрочиновниците от земеделското министерство трескаво пишат отговори на критиките на Брюксел. Те трябва да бъдат изпратени в ЕК до края на ноември. Дори и да бъдат одобрени обаче, стартът на програмата се отлага за след януари, а цялата 2014 г. се оказа нулева за българските фермери. Проблемите с евросубсидиите влияят негативно не само на бранша, но и на пазара на земеделска земя. Липсата на основния източник за финансиране в земеделието през последните години принуди част от фермерите да разпродават ниви, за да си набавят средства за изплащане на ренти и задължения. В резултат вече се отчита спад в цените на земеделските земи с 10-15%, а негативната тенденция продължава.
Тя се засилва и от предвидените ограничения за големите арендатори през новия програмен период 2014-2020 г. Те ще получават максимум до 300 000 евро преки плащания, а горницата се бъде отрязана. Затова се очаква най-крупните стопанства да ограничат арендуването на земя, което ще натисне цените допълнително надолу.
В повечето региони вече се отчитат по-ниски продажни цени на земеделската земя, като например в Южна България дори има спад от 20 на сто. Според Националния статистически институт при броя на сделките за 2013 г. има реално намаление от 7 процента на годишна база, а за настоящата 2014 г. прогнозите са още по-песимистични.
Други фактори, които дърпат надолу цените на нивите, са несгодите на фермерите със зърнената реколта. И пшеницата, и царевицата тази година са рекордни като количество, предлагането е огромно, но на ниски изкупни цени. Заради проливните дъждове качеството на много места е проблемно, а жътвата се забави. Например влагата при царевицата е по-висока от нормалната и затова е необходимо сушене. Това обаче увеличава разходите по прибирането и автоматично води до по-ниски изкупни цени, което ще доведе до сериозни затруднения в бранша и до излизане на много стопани от агробизнеса.
Цените на зърнените култури вървят надолу и на световните пазари заради рекордното производство. При царевицата се очакват исторически нива на реколтата. В Европейския съюз увеличението се дължи на ръст в производството във Франция и добри добиви в Русия и Украйна.
И при царевицата, и при слънчогледа през тази година има повишаване на разходите. Още през пролетта част от фермерите бяха принудени да презасеят нивите, направени бяха и допълнителни инвестиции за ползване на различни препарати за растителна защита заради влагата. По данни на земеделското министерство през 2013 г. в България са произведени рекордни количества царевица за последните 15 г. - 2,5 млн. тона. Цените обаче са били по-ниски с 35 на сто спрямо предходната година. За реколта 2014 пък поевтиняването на царевицата е с допълнителни 20 процента.
Всъщност дъждовното време провали и реколтите в почти всички земеделски браншове у нас. Така фермерите нямат достатъчно ликвидни средства за плащане на ренти и подготовка за есенната сеитба. Затова и част от стопаните са принудени да се разделят със земите си, което води до свръхпредлагане на пазара.
Такова се очаква да има и заради изтичането на срока, в който офшорните компании трябва да продадат нивите си, защото попадат под ударите на закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ). Той гласи: „Забранява се не само придобиването в бъдеще на земеделски земи от търговски дружества, които пряко или косвено са притежавани от дружества, регистрирани в т.нар. офшорни зони, но и притежаването на земеделски земи от такива дружества".
Предвижда се фирми, чиито собственици са офшорки, да се разделят със собствеността си върху нивите до края на 2014 г.
Според неофициални сметки от имотния регистър около 1 млн. дка земеделски земи у нас са собственост пряко или косвено на офшорни компании. Засега все още не са определени санкции, които областните управители трябва да им налагат от 1 януари, ако не спазят закона. Но когато станат ясни, може да се окажат по-големи от стойността на самите ниви. Затова очакванията са или до края на годината да се промени собствеността в част от дружествата, в които участие имат офшорни фирми, а останалите да предложат за продажба притежаваната от тях земя, ако искат да си върнат поне малка част от направената инвестиция.
Приетите промени в закона са удар срещу скритата спекулативна дейност на редица фирми, които досега инвестираха в земеделска земя като средство за изпиране на финансови средства с неясен, а понякога и с престъпен произход. Така се гарантира, че земята ще бъде в ръцете на тези, които наистина имат намерението да я стопанисват.
При справка в търговския регистър към Агенцията по вписванията и имотния регистър към кадастъра могат да бъдат открити стотици, дори хиляди дружества и физически лица. които попадат под законовата забрана да притежават земеделски земи в България; Очакванията на пазара на земеделска земя са за продажба до края на тези година и началото на 2015 г. да бъдат предложени десетки хиляди декара ниви, което допълнително ще окаже натиск на цените надолу.
