През предишния период 2007-2013 г. сумата, която бе дадена на България в нашия отрасъл, бе 112 млн. евро. Сега ние взехме 134 млн. евро, което означава, че не само сме защитили позициите си, но и извоювахме по-висок бюджет. Връщаме си традиционни пазари, печелим и нови пазарни ниши. Това казва пред Frog news директорът на Изпълнителана агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев.
- Г-н Коев, твърде лоша ли се очертава 2014 г. за лозарите и винопроизводството в България? Навярно заради дъждовете има проблеми и с качеството, и с количеството на гроздето ?
- В сравнение с 2013 г. реколтата е по-лоша като качество, а като количество ще бъде по-малка. Причината е лошото време – градушките през ранната пролет и впоследствие обилните дъждове. Те създадоха обстановка за развитие на болестите по лозята и влошаване на качеството на реколтата. На много места големите винопроизводители вложиха много средства в борба с плевелите и запазиха своето грозде. Лошото е, че т.н. дребни производители по селата, които имат 10-20 дка, не можаха да опазят напълно лозята си. В крайна сметка тази година природата победи.
През 2012 г. от предприятията имахме прибрани 250 000 тона грозде за преработка за вино. Тази година нашите най-смели прогнози са за около 150-180 000 тона. Но с последните бедствия преди дни, може би и тази прогноза ще претърпи корекция.
- Разрешено ли е на избите да слагат захар във виното с оглед тези прогнози? Има ли ограничения за тази технологична операция или нормите са точно определени ?
- В европейското законодателство е разрешено добавянето на захар при неблагоприятни метеорологични условия, когота гроздето не може да узрее и придобие необходимите градуси. Прибявя се грам и половина на литър, това е разрешеното. Преди време са разрешавали само на българския сорт «мавруд», който така и не иска да узрее през последните няколко години, с изключение на миналата. Тази година предприехме раррешение на тази технологична манипулация за подсилване на вината пак във връзка с лошите условия и да се даде възможност на гроздето да узрее. Но това не е неконтролируем процес, всеки да го прави когато си поиска и колкото си иска. Той е винаги в полезрението на инспекторите от агенцията. Разбира се, не всички винопроизводителите ще се възползват от тази мярка, защото някои са прибрали изключително качествено грозде. А и те няма да го правят безконтролно от гледна точка на това, че след като едни хора дълги години са почитатели на някакво вино и тази година , като си го купите , то да ви слади. Е, повече вие няма да го купувате. Така че винопроизводителте винаги са премерени в това, което правят.
- При тези обстоятелства може ли да се очаква, че цените на виното през следващата година ще са по-високи ?
- В никакъв случай не мога да кажа, че цените ще са по-високи по няколко причини. През тази година голяма част от реколтата остана нереализирана поради конфликта в Украйна. Пазарът там през годината е много, много слаб, дори символичен, клони към нулата. Намаля и този в Русия. Всички пътища за Руската феделация минават през Украйна. И нашите винопроизводители се затрудниха изключително много заради тези военни действия, тъй като изчезваха цели български камиони с продукция. Просто бяха обекст на грабеж и не можехме да се оплачем на никой. А заобикалянето на Украйна през Прибалтика удължава пътя и оскъпява транспорта. Ето защо намаляха и количествата продукция, която реализирахме на руския пазар.
През последните два месеце нещата се пооправиха, но това, което изпуснахме като срок и период, трудно може да бъде наваксано. Така че винарите имат достатъчно грозде в запас, да напряват т.н. байпас и да не повишат цените на виното.
От друга гледна точка реколтата не навсякъде е лоша. На нас конкуренти ни са Франция и Италия, ако ние си позволим да вдигнем цените, това означава за загубим пазари. Винопроизводителите знаят това. Като се има предвид, че миналата година гроздето бе много качествено и на ниска цена, сега, както се казва, с тазгодишната по-малка реколта има баланс. Увеличение на цената на виното няма да има.
- Европейските субсидии и ниската цена на земята ли са причините в България да идват доста чуждестранни инвеститори на производство на вино? Разкажете по-подробно за това ?
- В момента има около 260 предприятия за производство на вино в страната. От тях около 80 са чужда собственост, не смесена. Те са български юридически лица по смисъла на закона, но са собственост на чужденци. Имаме италианци, немци, французи, американци, руснаци. Хората правят инвестии, когато бюрокрацията е ниск и когато корупцията е ниска. Трето – условията на производство и работната ръка са по европейските регламенти. Ето това ги привлича. В Европейския съюз нашата програма за развитие на лозаро-винарския сектор е единствена която дава субсидия 75 %. Което означава, че от 28 страни членки на България се дава 75% субсидия и 25 % е самоучастие. В останалите страни е 50 на 50. Това, в съчетание с другите фактори и евтината земя в сравнение с Италия и Франция, както и евтината работна ръка, карат инвеститорите да идват у нас. Но се съгласяват най-вече, когато няма корупция и бюрокрация, те са много чувствителни на тези теми. Идват,когато имат сигурност , когато няма не идват дори и без пари да им даваш нещо.
- В цяла Българи в момента се говори за корупция и бюрокрация, а вие казвате, че винопризводителите от чужбина инвестират у нас точно поради липса на тези две неща в сектора ?
- Вижте сега, вие сте електронна медия, имате хиляди знайни и анонимни читатели, все някой щеше да каже или информира, че в тази агенция или сектор има корупция. Да сте чули такова нещо ? Не че сме страшно потайни, но от Европейската комисия ни имат доверие. През предишния период 2007-2013 г. сумата, която бе дадена на България в нашия отрасъл бе 112 млн. евро. Сега ние взехме 134 млн. евро, което означава, че не само сме защитили позициите си, но и извоювахме по-висок бюджет. Това не се дава туко-така. И другото – тези пари не трябва да влязат само в нашата икономика, а и трябва да останат там. При една евентуална проверка от страна на Еврокомисията нещата трябва да са изрядни, за да не се наложи впоследствие да връщаме пари.
- Какво е отношението на българските винопроизводители към чуждестранните инвеститори и колеги ?
- Посрещат ги с хубави чувства. Чужденците като дойдат у нас в началото имат една опознавателна мисия. Като обиколят нашите винарни и видят какво се проидвежда, какво се пие и какво се търгува, остават с впечатлението, че се работи професионално, по европейски, както се казва. От друга страна нашите хора си създават контакти с чужденците, защото по този начин могат да откраднат добрите практики. Един вид това е приятелски промишлен шпионаж. Няма напрежение, конкуренцията ражда и по-добра продукция. Работи се с хора, които са сред водещите винари в Европа. Има французи с по 15-20 винарски предприятия, американец има. Има такъв случай – българин се прибира от Америка и инвестира само в нашия сектор милиони. Защо го прави? Ами защото има икономически ефект, печалба и никой не му създава пречки. Иначе районите обезлюдяват. Това е.
- Кои са приоритетите в националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор в периода 2014-2018 г. ?
- Приоритетът е един-единствен. Със средствата от Европейския съюз да обновим нашите лозя и по възможност да се върнем на тези позиции, на които сме били преди години. През 90-те , при раздържавяване на лозята позагубихме позиции на световните пазари. Но сега всяка година вървим напред и си връщаме традиционни пазари като Великобритания, Германия и т.н. Печелим и нови пазарни ниши. Това е приоритетът – да имаме конкурентно лозарство, а оттам и конкурентно винопроизводство.
Фрог нюз
