Днес колегите от в. „24 часа-Пловдив" вдигат чаши за 10-годишнината от първия брой на изданието. А сякаш бе вчера. Честито. Този вестник преживя трудни моменти, но и много успехи.
В него работиха и работят свестни журналисти, повечето от тях и свестни хора. Бил съм в екипа и го знам. Талантливи са, и чувствителни. Написали са невероятни неща за Пловдив и региона. Култура, бизнес, спорт, политика - всичко е минало и ще минава под перото им. Заслужиха и немалко награди. Не минаха и без упреци, както си му е редът. Огъваха се и се изправяха, изправяха се, дори когато някои си мислеха, че са огънати. То в това е номера. Заслужават голям празник, не знам дали ще им се получи. Понякога юбилейните тържества ни връщат към спомени, които хем са готини, хем те натъжават, защото са вече нейде назад... Пък и шътнята по организацията уморява. Така е и с рождениците: колкото и як купон да вдигнеш, вътре в теб нещо ти е свито, защото чувстваш, че нещо ти се изплъзва. Вярно, очакваш бъдещето, но то никога не е чак толкова светло, колкото го описват поетите и политиците. В търсенето на новини има нещо подобно: мислиш, че най-големите и значими са все още пред теб, ама не си много сигурен. Смисълът обаче е в търчането по събития и теми. Отстрани това занимание изглежда леко налудничаво, но който е „вътре" знае със сигурност, че то е точно такова. Признателен съм, че съм работил с Вас. Подаръкът за годишнината ще получите, когато си оправя колата и успея да се добера до Пловдив. Можеше да го предам по камионите с балите за Цалапица, но кметът Славчо Атанасов - да живей! - отряза и тази възможност... Ще чакаме по-добри времена. Пловдивският „Труд" също стана на 10 години. Те са приятели и профита. Каквито са и хората от рекламата и страньорите.
Желая късмет и на двата екипа!
Огнян Стефанов
