Турските сапунки отдавна вече са се превърнали в тайно дипломатическо оръжие на комшийската държава.
Спомняте ли си делничните вечери през 80-те години на ХХ век, когато улиците в България опустяваха, защото след вечерните новини по почти единствената тогава държавна телевизия започваше поредната серия на бразилската сапунка „Робинята Изаура”? "О, Дио!" Целокупният български народ преритваше пред тегобите на сиромашката Изаура, кълнеше проклетия Леонсио и си подпяваше натрапчиво основния музикален мотив от сериала. Въпросната сапунка се оказа една от първите бели лястовици, предхождащи огромната бразилска вълна от сериали, която ни заля мощно още в зората на демокрацията. (Тук безусловно се изключва другия тип сериали, пред който българският зрител немееше през соц-а като „Семейство Форсайтови” или пък „Семейство Палисър”, защото те просто бяха от друг калибър).
След като изгледахме хиляди кахърни латиносерии за Касандра, три сестри, n- броя братя и пр., пред които „трагедията в Мездра” бледнееше като простейша битова драма, в последните години българският зрител неусетно падна на колене, че даже и възнак, пред следващата сапунена инвазия, наречена турски сериали. Един, че два, че три…докато се докарахме до настоящата печална ситуация, при която почти няма телевизия, която да не излъчва поне по няколко саги, разиграващи се край Босфора. И както е известно не става думи за кабеларки или за местни тв мрежи покрай южната граница, а за мастити национални телевизии, които ни обливат безспир с турски киношербет и то в праймтайма си.
И не само това! Оказва се, че българският зрител, освен по телевизията, е зарибен от сериалите и в интернет: всички турски сериали са с официални сайтове, повечето имат фен групи във Фейсбук, та, който нещо е изтървал, бързо наваксва, а редом с това коментира сюжетните линии и новините около персонажи и актьори. Нещо повече – традиционните екскурзии до Истанбул вече задължително предлагат в маршрутите си посещение не толкова на джамии, Топ капъ или Желязната църква, колкото на къщата на Али Ръза от „Листопад” или на Инджи от „Перла”. И не само…А мераклии – бол!
Ако всичко това, за което става дума, беше само телевизионен феномен – с мед да го намажеш! Истината е, че Турция провежда целенасочена политика за влияние в региона именно с помощта на сапунените си опери. Те се гледат в повече от 20 държави и дават хляб на една огромна индустрия в южната ни съседка. Според вестник Хюриет, въпросните телевизионни сериали са поддръжката на „меката сила“ на турската дипломация.
Коментирайки връзката между сериите и турското влияние в чужбина, социологът Нилуфер Нарли казва следното: „Така както порасна циркулацията на сапунени опери извън страната, така и изучаването на турския език и култура стана много важно в арабските и балканските земи. Този феномен наричаме мека сила в контекста на културната индустрия”.
Само за година Турция заработва около 46 милиона евро от сериите и колкото и да изглежда странно, всъщност благодарение на тях, успява да оправи отношенията си с голям брой държави. Турските сериали чупят всички рекорди по гледаемост в северноафриканските и близкоизточните страни, увеличавайки влиянието на Турция там.
Интересен (!) впрочем е и фактът, че по едно и също време в 20 страни се излъчват 100 турски сериала.
Разбира се, Балканите са в челото по разпространение на тази продукция. Въпреки че рецепцията им не навсякъде е еднозначна. В Македония, напр., беше заявено намерение да се ограничи със закон нашествието на всякакви чуждестранни сериали, в това число и турски. Специално турските щели да бъдат заменени от македонска продукция. Мониторинг показал, че и оттатък Вардара в праймтайма се излъчвали само турски сериали, че зрителите всеки ден гледали сценарии със сходно съдържание и слушали гласовете на едни и същи двайсетина души, които дублирали всички филми. Отделно от това всеки божи ден текат и повторения, поради което турските сериали заемат огромна част от времето в програмните схеми на македонските телевизии.
Точно обратното е положението с македонската продукция, излъчвана в неатрактивно време и то най-често след полунощ. Още преди година се появи проект с изискване 30% от продукцията, която се излъчва в ключовите часове от 8 сутринта до 20 вечерта, да е македонска. През 2014 г. тези проценти трябваше да станат 40, а през 2015 г. - 50%. Скоро ще започне обществен дебат за новия закон за медиите, който предвижда нови регулации.
В македонската преса този въпрос също се поставя често „Нема ручек додека не заврши серијата”, пишат възмутено вестниците и констатират, че турската телевизионна инвазия е победила дори индийската.
И съседна Сърбия не е пощадена от турската сериална продукция. Тя е евтина, а финансовият фактор винаги е решаващ.
В географски план територията на разпространението на турските сапунки започва от Балканите и преминава през региона на Кавказ и Близкия изток, за да обхване целия арабски свят. На първо място по закупени сериали преди няколко години беше Казахстан - 42 сериала, нооооо България заемаше второто с 27 сериала (днес са повече), Азърбайджан - 23, Македония - 17, Гърция – 16. Там пиратското разпространение чрез мрежата и пласиране на дискове заедно с печатните издания е придобило такива размери, че реално Гърция е по-напред в тази класация. Анкета сред елинските потомци сочи, че турските сериали се следят редовно от 40 % от гърците и приблизително още толкова нередовно. Филмът „Великолепният век”, посветен на Сюлейман Великолепни Завоевателя, се разпространяваше в Гърция и на DVD като добавка към едно печатно издание и се беше разграбил за часове. Гръцкият в. „Етнос” обезпокоено предупреди по този повод: „Това, което не постигнаха турците с огън и ятаган през 400-годишното робство, сега ще го постигнат с телевизията”.
И в арабския свят се безпокоят от инвазията на турските сериали, но по друг повод - те ерозирали порядките в страните с твърд радикален ислям. Арабският вестник „Тохрайм Таймс” пише: „Турция, в която от години господства светският пантюркизъм, в много скоро време ще повлияе на културата на арабския свят”. Турция наистина става модел за подражание в променящия се арабски свят, а според по-крайни мнения тъкмо сериалите предхождали арабската пролет и били инструмент в политиката на Турция за поддръжка на промените в арабските страни.
У нас пък по стара българска традиция дебат няма. Няма и съпротива. Вижте само част от сериалите, които гледаме или сме изгледали. А колко ли предстоят…:
1001 нощи
Брак с чужденец
Великолепният век
Времето лети
Гордата Аси
Двама завинаги
Другите отчаяни съпруги
Ездачи
Златната клетка
Изгубени Години
Истанбулска приказка
Късчета живот
Листопад
Малки жени
Мелодията на сърцето
Мечтатели
Млечният път
Морска звезда
Незабравима
Огледален свят
Огнено сърце
Опасни улици
Пепел от рози- Фатмагюл
Перла
Пътищата на съдбата
Север Юг
Сълзи Над Босфора
Пред изброените сапунки у нас има само няма почуда и преклонение пред поредната ориенталска драма, в която след многобройни, предимно трагични обрати, любовта тържествува. Всичко това на фона на едно супермодерно турско общество, в което младите туркини се оказват мега ултра еманципирани в поведението си, в образованието (получено на запад най-паче), маниерите, облеклото (като от журнал), прическите си и пр., а младите турци в повечето случай, независимо от извития мустак, се държат като истински европейски джентълмени, току-що пристигнали от скъп английски колеж. Е, интимностите и сексът в сериалите почти никакви ги няма (най-много тук-там да лъсне по някое голо рамо, за баджак въобще не може да се говори, въпреки че той се показва изпод авангардните минижупи на героините), но това е съвсем логично в духа на традиционния източен морал. Иначе, благодарение на сериалите (при това съвсем целенасочено) опознахме истанбулските потайности, лъскавите хотели край Босфора, пристрастихме се към пиенето на чай в прозрачни филджани и зачестихме с посещенията в турските сладкарници, за да скоминясаме зъби в турските баклави. Доброволно, с широко отворени очи и безропотно станахме жертва на „мекото оръжие” (yumuşak kollar)! Ашколсун, машалла!
---------------------------------------------------
* Турски сериали заляха България
Frognews.bg
