ИНТЕРВЮ

В Президенството ме изхвърлиха като куче, когато опитах да издействам титлата „праведник” на Лиляна Паница, казва за Фрогнюз племенникът на Елиас Канети.

- Това е резултатът от една банда, която управлява Македония. Бивши УДБА-джии. Те страдат от една болест, която се казва мегаломания. Според мен те искат да унижат България. Македония е изкуствена държава, македонската нация е измислена нация. Ако гледаме назад никога не е имало македонска нация. Имало е географско понятие „Македония”, но не и нация. Това е причината. Много ясно е, че евреите от Скопие не са били български евреи. Те не говореха български, а ладино. Не са били български поданици и не бяха присъединени към Консисторията – еврейската община в София. Кой да бъде записван там, не определяха евреите, а германците. Както знаем, на Конференцията „Ванзее” Айхман прави една листа на евреи, които трябва да бъдат унищожени в цяла Европа и там срещу България пише 48 000 евреи. Точно  това бяхме ние, евреите от Стара България. Той пише срещу Югославия 10 000 евреи. Защо пише толкова малко? Защото, като пише тази листа, голяма част от евреите от Югославия бяха унищожени. Тези 10 000 са евреите от Македония.

- Назовете отново историческите личности, които помагат за спасяването на българските евреи? Надценява ли се или се подценява ролята на цар Борис III за спасяването им ?

- Много се подценяваше досега, но напоследък има промяна и повече и българи, и евреи осъзнават, че Борис III е бил един велик държавник. Според мен главният виновник за спасяването е бил цар Борис III, защото той е държал изпълнителната власт. Кой може да се противи на германците? Нито съдебната власт, нито законодателна власт. Знаем акцията Пешев и подписалите я депутати. Остава изпълнителната власт. Кой беше изпълнителната власт в България? Цар Борис III.

-Вие се борите за титлата „праведник” на Лиляна Паница. Докъде стигнаха вашите усилия ?

- В Израел не успях. Кандидатурата беше отхвърлена няколко пъти. Даже направих обжалвания, но пак не стана. Тогава реших, че тя поне трябва да получи посмъртно орден „Стара планина” I степен. Обърнах се към Президенството, откъдето ми отговориха, че съм частен човек. Не се отчаях. Две жени ми помогнаха и от Президенството изкараха устава. Оказа се, че частни лица могат да учредят инициативен комитет, да направят събрание, да изберат председател и да подадат молба. Същото нещо можеха да ми напишат от Президентстовото в отговор на моето първото писмо, но не го направиха. Пратих молбата и тя трябваше да бъде приета. Бих казал, че тук се вижда една конспирация срещу паметта на Лиляна Паница. Хем в Израел, хем в България. Една конспирация на два континента, четири морета и 50 години. Аз си спомням преди 6 години, когато подадох молбата за Лиляна, половин година даже отказваха да ми отговорят. Тогава аз се обърнах към председателят на „Яд Вашем”, който се казва Шалеф, и той писа на директорката на отделението за праведници г-жа Щенфелд. Получих едно любезно писмо от нея, че е била заета. След като получиха мнение на „експерт”, каруцата се обърна и не бяха толкова любезни с мен. Накрая след две години отхвърлиха моята молба. През 2013 г. посетих на два пъти София и пратих мейл с молба да бъда приет от съветника на президента по духовни въпроси и национално съзнание проф. Кирил Топалов, но така и не успях да се срещна с него. Очевидно не желаеха да се видят с мен. Аз носех със себе си всички откази, преведени на български и кореспонденция с „Яд Вашем” и исках да покажа какви смешни доводи изтъкват от института. А доводите са несъстоятелни и смешни. Главният довод на „Яд Вашем” е, че Лиляна Паница е протестирала и е предупредила евреите,  но трябвало да го направи явно. Аз мисля, че „Яд Вашем” е една свещена крава. Какво могат тук, в Президенството, да си помислят. Евреите там знаят, ако те не дават, значи има причина. Аз искам да покажа на хората в Президентството каква е причината. Затова взех документите и пристигнах тук. Отидох в Президенството, откъдето ме изхвърлиха като куче.

-Защо се страхуват нашите управници  да се срещнат с един човек като вас, благодарен български евреин, както се представяте ? Да се запознаят с документите, които носите?

- Защото нямат никакво намерение да търсят истината. Казах, че има конспирация. Като признаят Лиляна, какво ще се пише първо. Че е била пребита в мазето на милицията. Обществото какво ще чуе?  Че е бита и умряла малко след това, след като е била оправдана. Според мен това е причината тя да не  бъде призната. Като признаха Владимир Куртев, какво писаха всички вестници в София ? Не какво е направил за евреите, а това че той е изчезнал безследно и че е бил убит и не се знае къде са тленните му останки. Те не искат да се говори за тези спасители, защото болшинството от спасителите бяха от дясното пространство. Затова до ден днешен от общо 25 000 праведници от България са признати само 20, последният от които беше Владимир Куртев.

- Искате да кажете, че комунистите не искат да се знаят фактите, защото те ще ги изложат пред света...

- Да, Това ще ги изложи. Фактите ще покажат какво са направили и това, че са извършвали престъпления срещу човечеството. Те са избили българският елит. Голяма част от спасителите на евреите бяха избити. Пешев за малко щяха да го разстрелят.

- Добре, но страната ни е демократична от 25 години. Каква България всъщност виждате Вие днес?

- Първо, демокрацията е фасадна. Един път на 4 години хората гласуват и след това управниците си правят каквото искат. Няма връзка между управниците и населението. Например швейцарците правят референдуми. Партиите не са във връзка с народа. Мъчно ми е за българския народ, защото този народ ми подари живота. Положението не е добро, защото властта се намира не у правителството, а в неофициални, непарламентарни организации. Доколкото чувам, правосъдната система е корумпирана. Това не е мое мнение, а на българите. И най- важното е, че няма икономика. Ако имаше икономика, българите можеха да живеят свястно като европейци. Да получават европейски заплати. Младите хора нямаше да бягат в странство. Говоря с много българи, които ми казват, че синовете и дъщерите им са в странство. Това е една трагедия, от която много ме боли. Аз мисля, че ако има свободна икономика, без да се дават проценти на мафията, ще има възраждане. Хората ще работят, младите хора ще останат в България. Така България ще бъде спасена. При последните избори виждам някаква промяна. Политиците почват да говорят за Майка България. Може би забравят своите лични интереси. Така ми се струва. Дано да е така.

- Да се върнем назад във времето. Как съжителстваха евреите, които останаха в България след 1948 г. с комунистите у нас ?

- През 1948г. ние емигрирахме от България в Израел. Кой остана в България от евреите?  Една част от евреите - комунисти дойдоха с нас в Израел. Там направиха секция към местната комунистическа партия. Издаваха вестник „Народен глас” и горе -долу след 10 години съзнаха, че трябва да оставят комунизма. Видеха, че капитализмът им дава по-добър поминък. Аз не съм живял тука, но 4 години до 1948 г. бях в страната. Ами, те служеха на Партията. Бяха верни членове на партията. Работеха в държавни учреждения, в партийни учреждения. Превзеха Консисторията и народния дом. Този народен дом е строен от ционистите, не е строен от „Шалом”. Смятам, че тези, които останаха тук, получаваха облаги от новата власт.

- В този ред на мисли, коя е най – голямата ви горчивина ?

- Институтът „Яд Вашем”. Подавам още много молби. Например, подадох молба за депутатите, подписали акцията Пешев.  Той е признат. Предложих в „Яд Вашем” да ги признаят колективно. Отговориха ми, че на колектив не дават титла. Само че аз знам, че рибарите, които прекараха евреите от Дания колективно бяха наградени. Още нещо важно. Рибарите получиха пари. Според устава на „Яд Вашем” те не могат да бъдат „праведници” защото са получили пари, а българите спасиха евреите безплатно. Освен това казват, че за еднократно предупреждение не дават титла, а пък в Дания един германски офицер, работил като морско аташе, чул за депортацията и съобщил на свой приятел – социалдемократ и той предупредил евреите и почти всички минали в Швеция. Добре де, ама останали към 500 евреи, които отидоха по концлагерите, а в България нито един не загина. Затово мен много ме боли. Сега подадох молба за царица Йоанна. Пак ми казаха, че няма документи. Въобще не започнаха да преглеждат моята молба. Последната молба може би ще мине. Тя е за 7 депутати, говорили в 25-тото НС срещу Законопроекта за защита на нацията. Това беше един анти-еврейски проект. Бих искал нещо важно да отбележа. Двама от тези депутати беха екзекутирани от Народния съд. Много спасители не бяха спасени. Между тях е Любомир Лулчев, съветник на Царя, който се застъпваше за евреите.

- Какво става с българските евреи в Израел сега?

- В Израел не останахме много български евери. Аз съм горе–долу към 80 г. и съм от младите. Нашите деца не научиха български. Но ние винаги посещаваме по един път в годината София, Пловдив или Русе, точно както мохамеданите посещават Мека. За нас София е Мека-та на българските евреи.

интервю на Ана Кочева и Даниел Панчев