Няма будители, има пари. Няма 1 ноември, има Хелоуин. Няма култура, има селения. Това е преобладаващото мнение на съвременните будители, на хората, отдали се на науката, културата и изкуството. Разбира се, има изключения от общото виждане за значението на Деня на българския будител.
Ето и мненията на някои културни и обществени дейци, дадени пред Фрог нюз:
Гриша Горецов, краевед, учител по история в ОУ „Хр. Ботев” в село Енина:
Празникът за първи път се отбелязва през 1909 година в Пловдив. 1922 г. правителството на БЗНС го въвежда като официален и той започва да се чества в цяла България много тържествено подобно на 24 май. 1945-та година празникът е забранен по политически и идеологически причини. През 90-та той отново се възобновява. В нашето училище за първи път се отбелязва през 91-та г. Първите чествания бяха много тържествени, с факелно шествие.
С течение на времето нещата с празника се промениха. Не че не го отбелязваме, но тази тържественост, тази хубава емоция намаля. За съжаление децата повече говорят за Хелоуин, отколкото за Деня на народните будители. Правим каквото е необходимо, но липсва ролята на обществеността и на родителското тяло. Заради този глобализъм и краен либерализъм националните ценности отидоха на заден план. Младите хора не са възпитавани в духа на религията. Може да не си вярващ и пак да имаш положително отношение към религията, защото тя ни е помогнала да се съхраним като народ и да оцелеем. Тя е формирала нашата духовна и материална култура.
Нашето училище, което утре бележи 200-годишнина, води децата на църква. Водим ги и на служба с класните ръководители, разбира се, тези които желаят. Това правим в часа на класа, в голямото междучасие... и то от доста години. Не казвам, че това е единственото решение за възпитанието на младите хора, но е много важно.
Призовавам народните представители да превърнат образованието в свой приоритет. Слаба образователна система – слаба държава.
Ваня Лилова, учител в 36 СОУ „Максим Горки”, София:
Всички учители обясняват значението на Деня на будителя, но всички са обезверени, защото откакто мина учителската стачка през 2007 година нещата драстично се влошиха. Заради делегираните бюджети, всичко стана пари и всичко се обезцени. Да си учител е наказание, да си ученик също е наказание. За какви будители можем да говорим като всичко е обезценено?! Понеже един ученик струва пари, всичко го кътаме, независимо че прави зулуми, руши училищната собственост. Ако той си отиде, отива в друго училище, което ще спечели еди колко си пари. Омагьосан кръг. Няма образование, няма уважение към учителите. Все по-малко се учи, все по-малко се знае, наливаш им в главите, а те седят в час с телефоните и си чатят. На учителя му писва и започва да кара през пръсти. Малко са учителите, които съвестно си гледат работата и то не защото те са виновни, а защото така обществото им наложи.
Милко Багдасаров, бивш депутат от БСП, директор на СОУ „Петко Рачов Славейков” в Кърджали:
В навечерието на празника правим факелно шествие. Пред паметника на Левски има тържество. Откакто празникът е официален, го отбелязваме. Сега сме домакини на национална конференция на тема Първата световна война. Тя ще продължи до неделя. Преди 2 години също имаше конференция, като тя бе посветена на Балканската война и освобождението на Кърджали. Грижим се и за гроба на Славейков.
Иван Кабаков, културолог в СУ „Св. Климент Охридски”:
Празникът е свързан с едно събуждане, което така или иначе в най-добрия случай му се виждат само прототипите. Мисля си за какво събуждане говорим. Приблизително ясно е разграничението, което се запазва до наши дни – между будители и национални революционери. Питам се на какво се дължи пробуждането и кое е по-релевантното към днешния свят. Когато говорим за будители, го свързваме с имената на Паисий, Петър Берон... и покрай тях споменаваме Ботев и Левски, националреволюционерите, като това са два различни пътя. Ако трябва да търсим разграничение, то ще го намерим в това, че и двете групи в българското Възраждане ни събуждат към чувство за род, родина, памет, общност, но по различен начин. Като че ли по-симпатично за мен е събуждането през слово и мисъл. Другият път е по-младежки и намери отражение в студентските протести. Младежкото възприемане е по-революционно, въоръжено противостоене. Само че що се касае до противостоенето, „дали на турци да стоим насреща”, както казват възрожденците, не е самоцел. Стоим насреща, за да се еманципираме и да покажем, че сме различни. Най-доброто показване на различието става през културата, през изявяване на духовни ценности, през изявяване на език. В този план будителите са по-съотносими към днешния свят.
Трудният въпрос е дали имаме будители обаче. Проблемът е, че падат курбан на това противостоене, което изважда на повърхността други хора, които като че ли по-добре се вписват в съвременния свят и които са повече свързани с тази революционност и противостоене, типична за младостта и не толкова за зрелостта. Кои са методите, които дават стабилност, сигурност и устойчивост? Все си мисля, че това са средствата на науката, културата, словото, разума, защото противостоенето през оръжие дава краткосрочни ползи. Тези хора ги има, но те не могат да бъдат изявени и показани на обществото поради заемането на сцената от хората, които са по-шумни.
Христо Мутафчиев, актьор:
За мен будителите са Йорданка Фандъкова, Александър Морфов и всички актьори и театрални творци, които продължават да работят "въпреки". Нека народните избраници да работят, както казва Големанов: „Да работят в полза роду”. И да не забравят, че постовете, които заемат са най-високото стъпало, оттам нататък – небе. Последните години, преди това умряло време от година и половина, върнахме дебата за култура. Надявам се този дебат отново да се появи и думата култура все повече да стои в устите на управляващите.
Скоро си говорих с хора, които имат активна позиция в политическия процес. Казах им следното: За да има просперитет една нация, трябва да има здрави хора, т.е. да се погрижим за здравеопазването. Тези здрави хора трябва да работят за икономиката на България и да са високообразовани, и за да развиват икономиката напред, трябва да са достатъчно интелигентни, т.е. културата да е на висота. Културата е последната стена в имунитета на българина, ако падне и този имунитет – край. Продължаваме да работим за усилване на този имунитет и няма да спрем.
Йорданка Фандъкова, този крехък човек, успя да направи от София европейски град, тя продължава да отстоява гражданската си позиция в едно общество от селяни. Ето и един виц в тази връзка. Питали радио Ереван, възможно ли е в България да има гражданска война. Радиото отговаря: Къде гражданска война в тази селяния?!
