Българското семейство трябва да бъде стимулирано да има по две деца. Такава мярка срещу демографската криза в страната е записана в документа „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България”. Той е изработен от учени от БАН, експерти и индустриалци и целта му е да зададе визията на развитието на страната ни през следващите 30 години.
Документът ще бъде представен и обсъден с новото правителство, съобщи председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров пред Монитор. Според учените и експертите в страната ни трябва да бъде поощрен двудетният модел на семейство. В момента българските майки и татковци масово имат само по едно дете. Според учените трябва да се създадат и нови критерии и диференциран подход за разпределение на детските надбавки и семейни помощи. Контролът върху раздаването им трябва да се засили, а средствата да са вързани с успеха на хлапетата в училище. Документът предлага още детски надбавки да има само за децата до 16-годишна възраст.
Според учените от БАН трябва да се разработят и специализирани програми за повишаване на сексуалната култура на учениците и прилагане на семейното планиране при младите българи. В доктрината е отредено и специално място на образованието. Основен проблем е непрекъснато намаляващият интерес на децата към ученето.
Затова от БАН предлагат учебната програма в училище да се разчупи и поне веднъж в седмицата децата да излизат от класната стая. Идеята е уроците да са по-интересни и да се провеждат на открито – във фабрики, университети, научни институти и др. Учените виждат решение и в извънкласните занимания като викторини, фестивали, кръжоци, състезания.
В документа е записано и да се увеличат часовете по математика в училище. „Силното намаляване на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България”, пише в документа. Идеята е увеличението на часовете по математика да е за сметка на ваканцията през лятото която според учените е неоправдано дълга. „По-продължителната лятна ваканция е била необходимост, когато учениците масово са участвали в прибирането на селскостопанската реколта. Тази необходимост днес не е толкова силна и положението трябва да се коригира”, пише още в доктрината на БАН.
Учебната година у нас като брой учебни дни е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 - за учениците от пети до осми клас, и 160 - за хлапетата в началните класове. В Дания и Италия учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия – 190.
