Православната църква четири пъти се прекланя пред животворната сила на Кръста Господен: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът на 14 септември е свързан и посветен на няколко свещени събития в историята на Християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Констанин Велики;
намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците.
Днес имат именден всички, които носят имената Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча;
Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.
Днес българинът отбелязва един от големите черковни празници
КРЪСТОВДЕН
Наричат го още Кръстов и съвпада по време със строгия Богородичен пост.
По стар обичай на този ден жените ходели на църква, палели свещи за здраве и раздавали питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикалял къщите и ръсел със светена вода за благополучие и щастие на семейството.
Кръстов се смята за празник на земята и не случайно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и благодатен денят за засяване, съпрузите съблюдавали сексуално табу. Не слагали нищо почерняло на огнището, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото.
Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките приготвяли малки колачета и питки за воловете, с които изпращали орачите още преди да се покаже слънцето.
В някои села Кръстовден бил празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил изцеление за страданието, отивал при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение към своята избавителка.
В много селище от този ден започвали есенните седенки и активният предбрачен сезон. Frognews.bg
