Все по-често в медийното пространство се лансира тезата, че одитният доклад за състоянието на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) е бил върнат от БНБ, за да бъде увеличена обезценката на активите до 4,2 млрд. лева. Първоначалните оценки на трите одиторски компании - „Делойт одит“, АФА и „Ърнст и Янг“ са определяли загубата на банката за между 800 и 1,2 млрд. лева. Според Вера Ахундова от неправителствената организация "Ние, гражданите" обаче самият доклад е опорочен. Той е бил върнат и фирмите са били принудени да увеличат обезценката до 4,2 млрд. лева, пише Econ.bg.
Редица експерти са на мнение, че именно след смяната от страна на БНБ на методиката за оценяване на състоянието на банката под особен надзор се е стигнало до тази умопомрачителна цифра от 4,2 млрд. лева обезценки. Това е и причината специалистите по банково дело да се съмняват в достоверността на представените данни. Преди няколко седмици и от временно отстраненото ръководство на КТБ обявиха, че изготвеният доклад е манипулация. Цифрата от 4,2 млрд. лева не е избрана случайно – като се извади от нея капиталът, който е в размер на 700 млн. лв., се получава нетен отрицателен капитал в размер на 3,5 милиарда лева. Именно това бе общата сума на срдествта, за които преди време управителят на Централната банка Иван Искров обяви, че липсва.
Ако изнесените данни са верни, то дори и по тази нова методика на БНБ цифрата е направена изкуствено да стане 4,2 млрд. лева, смята икономистът Христина Вучева. Според нея и направената смяна на начина за определяне на обезценките също е тенденциозна. До момента от Централната банка не са дали логично обяснение какво наложи промяната на методиката именно докато течеше процеса на особен надзор върху КТБ.
Цесии с благоволението на БНБ?
В момента вече е ясно, че в момента продължават с пълна сила да се извършват цесиите между депозанти и кредитори на КТБ. Според неофициална информация исканията за цесия вече са достигнали 1 млрд. лева. Подобна цесия била направила и управляващият съдружник в „Делойт одит“ Силвия Пенева. Според Ахундова това е остър конфликт на интереси, защото една от одитиращите компании на КТБ е направила цесия именно с пари от тази банка.
В момента цесии се извършват основно между хора с негарантирани депозити в КТБ и кредитодържатели на банката. За да се направи цесия, депозант и кредитодържател трябва да се срещнат извън банката и да решат да сключат сделка за прихващане. Това означава, че ако депозантът има депозит от 100 000 лева в банката, а кредиторът е със заем от 200 000 лева, то двете страни се разбират за прихващането на задължението. Така депозантът получава парите си, а кредитодържателят се сдобива с депозит в банката, чрез който погасява част от кредита си.
През миналата седмица единият от квесторите на КТБ Станислав Лютов определи сумата на цесиите на 700 млн. лв., но едва ли ще бъдат признати такива прихващания за повече от 200 млн. лева. В момента квесторите получават искания за цесии почти всеки ден, като част от тях се правят от държавни учреждения и общини.
Според Лютов извършването на цесии не уврежда като цяло масата на несъстоятелността, която би имала банката, ако се стигне до влизането на синдик в КТБ. Според него чрез цесиите се извършва "симетрично" вписване в активите и пасивите на КТБ.
За момента никой не знае със сигурност цесии за каква сума са предложени да бъдат направени в КТБ. Няма яснота и дали одитният доклад на трите одиторски фирми е достоверен и всеобхватен. Временно отстраненото ръководство на банката вече обяви, че одиторските фирми са имали само консултантски договори с БНБ при започването на одитите в оставената под специален надзор банка. В документите им е записано, че техните анализи не могат да служат за съставяне на доклад за състоянието на банката, камо ли пък той да бъде предаден в прокуратурата.
Подготовка за съдебни дела
В същото време БНБ няма сигурни доказателства за състоянието на КТБ, тъй като одитните доклади не са заверени. Това е и една от предпоставките синдкати и неправителствени организации да внесат сигнали в прокуратурата за съмнения за верността на данните от докладите. До момента синдикати и работодатели много пъти са алармирали, че отнемането на лиценза на КТБ ще бъде пагубно за редица бизнеси и общини в страната. Според синдикатите от подобна стъпка ще бъдат засегнати близо половин милион души.
Намерения да съдят държавата вече обявиха и международни кредитори на КТБ. Според тях разходите при евентуално фалиране на банката ще бъдат много по-големи от тези по спасяването й, тъй като по този начин можем да станем свидетели на години на съдебни дела. Евентуално отнемане на лиценза на финансовата институция ще завърти спирала от събития, които ще доведат и до рецесия у нас, смятат анализатори. Ако се стигне до фалит на банката, много общини, болници, училища и частни предприятия ще останат без парите си, което неминуемо ще доведе и до ръст на безработицата и увеличаване на сивия сектор.
Мълчанието в БНБ за потенциалните инвеститори
В същото време от БНБ все още не са представили окончателния доклад за състоянието на КТБ, независимо че той трябваше да бъде представен в края на октомври. Не е ясно и на какъв етап са преговорите с потенциалните кандидати за оздравяване на банката. Сред оферти за оздравяване на КТБ са подадените прдложения от Оманския фонд, EPIC, "Джемкорп" и Никола Сукманджиев.
От БНБ за момента единствено коментират, че предложенията на акционерите изискват сериозна подкрепа от страна на държавата и прехвърлят топката към Народното събрание. Миналата седмица от своя страна народните представители гласуваха "топката" за съдбата на КТБ да бъде върната отново в полето на Централната банка. Народните представители се отказаха да гласуват приетия от временната бюджета комисия план от четири точки за оздравяването на банки с отрицателен капитал.
