Недоразумението, наречено български президент, започна поредната си пиар акция. Този път тя се нарича "25 години свободна България". Според недоразумението, наречено български президент, преди 25 години България се била освободила от комунистическия режим, и това трябвало да се отбележи по подобаващ начин.
Тук е момента да отбележа, че Росен Плевнелиев е недоразумение не само защото не става за президент, а и защото самата институция "български президент" е изцяло изпразнена от съдържание и превърната в един от многото колониални паравани на фасадната ни "демокрация".
Впрочем недоразумението все пак е право в едно нещо. На 10 ноември 1989 г. комунистическият режим у нас започна бавното си отстъпление от доминиращото си почти половин вековно управление. Но на негово място не дойде свободата. Не. На негово място дойде много по-перфидния, но не по-малко античовешки колониален режим на новите ни господари. Е, има и някои разлики. Опонентите на режима вече не се избиват, а само се маргинализират с всички средства. Недоволните вече не се изселват - вместо това работните им места се затварят и хората сами напускат родните си села и градове. Вече никой не се страхува от затвор за политически изказвания, но в замяна всеки е сигурен, че това ще му струва работата. Нещо да съм пропуснал? Май не. Иначе всичко друго си е по старому - медиите са цензурирани, управлява тесен, но за сметка на това силно корумпиран елит, страхът от когото кара повечето българи да се притесняват да изразяват свободно своите мисли. Освен това, както и преди, така и сега, имаме господар, диктуващ всяко действие на уж независимата ни държава. Преди бяха руснаците, сега са американците, като на всичкото отгоре и турците посягат да упражняват влияние (като локален наместник на световния демократизатор). Разбира се, има и доста неща, които се влошиха - образованието се срути, здравеопазването също, армията умря, икономиката се превърна във фикция, а народът - той легна на смъртен одър. За 25 години България намаля с 2 милиона души, като процеса продължава да се ускорява. В крайна сметка родината ни се деградира от развита промишлено-аграрна държава до страна от третия свят.
След всичко това да наричаш двадесет и пет годишния период на тотален демонтаж на българската държавност и упражняването на непрекъснат геноцид над българския народ с думата "свобода" е просто поредната гавра на колониалната ни администрация. Почти по Оруел, в чийто роман "1984" полицията се наричаше Министерство на любовта.
Днес България не е свободна държава. Днес България не е дори държава. Страната ни е територия. Между другото, доста свободна територия. Всеки който иска да ни навреди с нещо, може да го направи съвсем свободно. Днес група германски анархо-либерали се бяха запътили към ограждението по турската ни граница с явно заявеното намерение да го нарежат. Вместо да не бъдат допуснати въобще в България, те бяха оставени да стигнат на 300 метра от браздата, където се наложи лично началникът на Гранична полиция буквално да умолява на моменти силно неадекватните протестъри да се оттеглят. В която и да е друга държава такова начинание не би останало без поне няколко осъдителни присъди. Не и у нас, разбира се.
Така че в крайна сметка недоразумението български президент е наполовина право. България е свободна, но не държава, а територия. Досега в световната история има само един такъв прецедент - когато през 1947 г. се създава Свободната територия Триест. Тъй като след Втората световна война Югославия и Италия не могат да се разберат кой да притежава Триест, градът временно става държава, докато двете държави стигнат до някакво споразумение. То става факт през 1954 г. и в резултат свободната територия е мълниеносно разделена за една нощ.
Не че нещо, ама от Ялта до Малта нас са ни харизвали като булчински чеиз. Така че имаме всички основания да смятаме, че най-лошото тепърва предстои. Тогава, когато двете (или трите) спорещи за нас държави се разберат кой какво парче от свободната територия да си вземе.
Костадин Костадинов (kostadin.eu)
Повече по случай годишнината от 10 ноември, четете в рубриката ни 25 години (не) преход
