Родната интелигенция и отечествените интелектуалци продължават, според скромното ми мнение, да страдат от тежък петициен (от петиция) синдром. Сега будната им гражданска съвест се е насочила срещу повторното избиране на Вежди Рашидов за министър на културата, пише професор Николай Слатински във фейсбук.
Аз също смятам, че това избиране е нравствен позор и политическо падение, връх на цинизма, символ на опростачването на обществените фигури и знак за най-ниска и най-низка точка на сриващата се институционална култура, пише още той.
Но далеч по-опасно за мен от повторното избиране на ВР за министър на културата е повторното избиране на ББ за министър-председател.
ББ е причината, дълбоката причина за болестта, ВР е само повърхностен синдром за нея - цирей върху лицето, резултат от тежко вътрешно, органично заболяване.
Само че повторното избиране на ББ вече бе прието, преглътнато, асимилирано и смляно, дори - в пристъп на остри постхраносмилателни киселини - обявено за единствения шанс на страната ни.
РБ-десните за втори път, пак при ББ, избраха сигурността пред свободата и този път направо легнаха като опитомени от него овчарки и каракачанки в краката му, иронизира професор Слатински.
Не разбирам как може да не те смущават ярките представители на силовите методи и СРС-та, милиционерщината и ченгесарството, контрабандата и ръчното управление на съдебната система, грубия, арогантен, просташки език и рекета на средния и малкия бизнес, корупцията и присвояването на еврофондове - не просто демонстрирани от, а генетично присъщи на защитниците (и охранителите) на олигархията и статуквото, - а да се вдига кански вой и да се надава истеричен писък срещу един отделно взет и то не най-системно, структурно, стратегически и свързан със сигурността министър, смята експертът по сигурността.
Така само се имитира гражданска активност, симулира се политическа смелост, успокояват се смутени съвести и се слага "птичка" за заемането на още една прогресивна обществена позиция.
Родната интелигенция и отечествените интелектуалци за пореден път клатят брезичките и си въобразяват, че правят вятър, сочи той.
Резултатите от 10 ноември 1989 г. днес са и тяхна заслуга, и тяхна вина... Само че те са за себе си целите в бяло и самата невинност, света вода ненапита.
И така - до следващата петиция..., завършва професорът.
