Най-често фалшифицирани са двадесетолевките, които са повече от половината от всички неистински пари. Броят на фалшивите пари нараства, но няма риск за финансови щети за икономиката.
Фалшивите пари, които по един или друг начин се озовават в паричното обращение създават смут у хората. Най-драматично е, ако в джоба ти попаднат неистински пари с по-голям номинал.
Обикновенно хората не обръщат много голямо внимание, особено, когато парите са им върнати като ресто или ако ги получат от някоя верига магазини или държавни институции. Фирмите и различните магазини са по-бдителни обаче. Те даже са снабдени и със специални устройства, които разкриват фалшивите пари.
снимки Вяра Йовева
И въпреки все по-новите мерки, които се взимат за предпазване, всяка година в БНБ регистрират определен обем фалшиви пари. Номиналната стойност на регистрираните в БНБ неистински български банкноти за първото полугодие е 59 158 лв. В Националния център за анализ (НЦА) на БНБ през първото шестмесечие на 2008 г. е извършена оценка на 17 518 бр. български и чуждестранни банкноти и 410 бр. монети, които са породили съмнения, че са неистински или преправени. Това е броят на банкнотите и монетите, които финансовите институции и органите на МВР са задържали при тях и в последствие са изпратили в БНБ за проверка и установяване на тяхната истинност.
Общият брой на оценените като фалшиви банкноти през първото шестмесечие на 2008 г. е 2656 бр. От тях 2281 бр., са задържани в паричното обращение, а останалите 375 са задържани преди да попаднат там. За този период са хванати и 396 бр. български разменни монети със номинална стойност в размер на 204 лв.
Най-често фалшифицираните пари са двадесетоливките, които са 52.33%. Фалшвити банкноти от купюри 10 и 50 лева имат съответно дялове 29.18% и 17.73% от общия брой фалшиви банкноти. Неистинските банкноти от купюри 2, 5 и 100 лева са общо 29 броя с дял от 0.76%. И тези данни са логични, като се има предвид, че банкнотите с най-голям брой в паричното обращение са купюрите от 10 и 20 лева. Броят им бележи годишен ръст от близо 20%. В края на юни 2008 г. делът на броят банкноти от тези два купюра в общия брой е съответно 23.96% и 31.16%.
През последните години се наблюдава тенденция на ръст на парите от по-високите купюри като 50 и 100 лева в обращението.
Наблюдава се и тенденция на нарастване на общия брой фалшиви левчета, но като процент от парите в обращение те намаляват. Броят на фалшифицираните български монети се запазва на много ниски нива през последните години и тази тенденция е валидна и към днешна дата.
БНБ извършва експертна оценка и на чуждестранни банкноти и монети, задържани у нас. През първото шестмесечие на 2008 г. в НЦА са регистрирани и задържани неистински 2679 бр. евро, 641 бр. щатски долари и 53 бр. банкноти от други чуждестранни валути.
Всички получени в БНБ български банкноти и монети, които са породили съмнение че са неистински или преправени се регистрират в Регистър за неистински банкноти и монети. Те се подлагат на експертиза за истинност. Фалшивите и преправените банкноти и монети остават на съхранение в БНБ до момента на тяхното физическо унищожаване. Така се процедира и с чуждите пари.
Делът на регистрираните през първата половина на 2008 г. неистинските банкноти и монети отнесен към броят на банкнотите и разменните монети, намиращи се в обращение е съответно 0.000834% и 0.000042%. При тези нива, според международните критерии рискът от потенциални финансови щети за икономиката се счита за нисък.
Попадали ли са у вас фалшиви пари?
Ани
Опазил ме Господ, засега не съм случвала. Имам си ултравиолетово фенерче, с което винаги следя по-едрите банкноти. Имаше едни момчета, които ми бяха дали навремето 100 марки, за да си купят нещо дребно. Аз веднага се усъмних и им отказах. Това е моята практика – ако парите са фалшиви, просто не продавам на клиента. Видя ли пък цигани, веднага ги пъдя, тъй като все се опитват да ми приложат стария трик с „развалянето на пари”. Брои ги уж точно, но после се оказват наполовина. Имам си интуиция.
Огнян Златков
Имал съм подобни случаи и просто моля клиентите да ги сменят. Случвало ми се е при продажба, човек да ми дава 50-левова банкнота, чиято метална нишка е изтрита. Моментално му казах, че в него има фалшиви пари и трябва да се обърне към съответните органи. Иначе аз гледам водния знак, дали имат релеф...По принцип са ми се случвали само 50 и 100-левови банкноти.
Васил Вълчанов
Никога не съм имал проблеми с фалшиви пари. Поне така си мисля, тъй като може и да са минали оборотно, но по принцип проверявам всички банкноти, особено 20-толевките. Там се крие най-големият риск, поне доколкото знам от различни изявления.
БНБ се бори с фалшификацията на пари по много начини. С направените през 2005 г. промени в чл. 27 от ЗБНБ, банките, финансовите къщи и обменните бюра за първи път бяха законово задължени да задържат за проверка срещу издаване на писмен документ всички попаднали при тях по какъвто и да било начин български или чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнение че са неистински или преправени. Българската народна банка получи законово задължение да бъде компетентната институция за предприемане на такава проверка и извършване на експертна оценка. Създаден беше и ефективно действа Национален център за анализ (НЦА). В допълнение и изпълнение на разпоредбите на закона, БНБ издаде наредба по прилагането на този член. – Наредба 18 за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в налично-паричното обращение. БНБ разглежда навременното информиране на обществото като най-важното средство за противодействие и борба с неистинските пари. За целта БНБ своевременно изготвя и разпространява съобщения до търговските банки, финансовите къщи и обменните бюра с описание и метод на разпознаване на съответната неистинска банкнота. При необходимост навреме се публикуват и прес-съобщения на вниманието на широката общественост със съответните препоръки към гражданите как да разпознават неистинските банкноти и какви действия да предприемат при съмнение за попаднали при тях неистински банкноти. Трябва да се отбележи добре изпълнената информационна функция и съдействие на българските медии в този процес. Тясното сътрудничество и навременния информационен обмен с органите на МВР, прокуратурата, търговските банки, ЕЦБ и Европейската служба за борба с измамите е другото важно средство на БНБ за противодействие разпространяването на неистински банкноти и монети в страната
В края на юни 2008 г. в обращение бяха 318.3 млн. бр. банкноти на стойност 7989.6 млн. лв. Делът на банкнотите в общата стойност на банкнотите и монетите извън касите на БНБ към 30 юни 2008 г. е 98.34%. Към същия период в обращения бяха 940.9 млн. бр. разменни монети на стойност 130.7 млн. лв., което им определя дял от 1.61% от общата стойност на банкнотите и монетите в обращение. Възпоменателните монети извън касите на БНБ са на стойност 4.2 млн.лв., като имат дял от 0.05% от стойностния размер на парите в обращение.
Какво ще се промени, когато еврото стане официална валута и у нас?
БНБ: Не може да се очакват съществени промени в паричното обращение, поради последователната политика на БНБ за хармонизиране на нормативната уредба с тази на страните от ЕС. БНБ работи целенасочено в тази посока и за последните три години промени съществено организацията на паричното обращение със съпътстващата я нормативна база. Положителния ефект от въвеждането на еврото ще е по-скоро за фирмите и гражданите и не на последно място за икономиката на страната като цяло. Първо. Гражданите ще могат да пътуват и използват еврото в цялата еврозона; генерирания икономическия растеж ще повлияе благоприятно на увеличението на доходите. Засилената конкуренция ще увеличи броя на предлаганите стоки и услуги. Второ. Фирмите ще получат достъп до по-ниски лихви по кредитите, цените ще станат по предвидими, ще намалеят трансакционните разходи, а ниската вътрешна себестойност ще доведе до повишаване на конкурентноспособността на продукцията им. Не на последно място от макроикономическа гледна точка се премахва валутният риск спрямо еврото, създават се условия за намаляване на лихвените проценти, увеличаване на инвестициите и на тази основа се появяват нови стимули за икономически растеж, цените ще стабилизират допълнително и ще се увеличи гъвкавостта на работната сила, с еврото защитните сили на националната икономика ще се повишат срещу външни кризи и фактори извън евросъюза.
Даниела Георгиева
