Най-дълбоките мистици на вярата са ценили страданията като милувки Божии,изрази на неизразимата Божия любов,бащински Божии промислителни грижи,които ние в тоя свят не можем още напълно да разберем,но които от бъдещия живот погледнати,ще ни изглеждат като благословение Божие.Ето това проповядвал Св. Йоан Милостиви.
Църковното предание повествува,че Св. Йоан Милостиви,след като свършил веднъж божествената служба, забелязал, че една жена горчиво плаче в едно ъгълче на църквата.Той рекъл на дякона си иди,доведи оная жена,да видим,защо е тъй опечалена:мъж и ли се е поминал, или децата и са болни, или някое друго нещастие и е пратил Исус. Дяконът отишъл и довел жената при светителя.Kогато св.Йоан Милостиви я запитал,защо плаче тъй безутешно,тя рекла:как да не плача;Владико светий! Ето вече три години се изминаха, а никаквa скръб не ние споходила.Исус като че ли ни е забравил съвсем.Никаква болест няма у дома,нито вол ни се е загубил, нито овчица ни е умряла и моите домашни взеха да живеят безгрижно и нехайно.Боя се да не би да погинем поради охолния си живот.И затова плача.
Светецът владика се почудил на тоя отговор и прославил Исус.Тъй някога християните са гледали на страданията като на посещения Божии и са скърбя ли когато нямали скърби.И ако те са се нуждаели от изпитания в живота, за да не забравят Исус и да не оxладнеят към Него,колко повече са нужни и спасителни страданията за нас днешните христяни,които сме затънали в грехове!Исус не би ни пращал скърбите в живота, ако те нямаха силата да ни спасяват от вечните скърби в ада.
