ПОЛИТИКА

Общинската субсидия на услугата „детска градина” се прави с пари на софийските данъкоплатци, затова логично е, хората, които плащат данъци в София, да имат предимство при кандидатстването.

Ана Кочева

В началото на новата учебна година детските градини започват заниманията си деца след първото по рода си в България класиране, извършено според новата информационна система, която през пролетта събра общественото внимание. Проблемът с интернет записванията на деца за детските градини в столицата доведе до доста безпрецедентния за нашите ширини факт с подаването на оставка и поемането на управленската отговорност за провала при старта на една система, която беше защитена като полезна и необходима. „Когато са засегнати много хора, някой трябва да поеме отговорността”, заяви тогава Йорданка Фандъкова, зам.-кмет по образованието. Тя я понесе на плещите си, но продължи да я отстоява. Сега, месеци по-късно, Фандъкова признава, че за съжаление информационната система наистина е стартирала с определен фал и с технически проблем, но ще продължи да съществува, да работи и да се усъвършенства.

Идеята на тази система всъщност е да урегулира целия процес в условията на криза с недостига на места в детските градини. Точно оттам идва и големият проблем. Ако кризата я нямаше, сега по-скоро темата щеше да засята идеите за развитие, но тя не само съществува, но и ще продължи да съществува, защото увеличаването на децата в София става много изпреварващо. През последните 2-3 години те се увеличават с по 1500 до 2000 на година според официалните източници на информация, а тенденцията е за още по-голямо увеличение. Този процес не би трябвало да се разглежда еднозначно. Радващо е от една страна, че в София раждаемостта се увеличава, че младите хора имат по две, дори някъде и по три деца. Тревожното обаче е, че по-голямата част от увеличението на децата е в резултат на притока на хора към София. То е тревожно по отношение на развитието на цялата страна и на регионите. Има такива, които се обезлюдяват абсолютно, там се закриват и училища. Столичният зам.-кмет изразява скепсис по отношение на удовлетворението, че се закриват училище, за нея това не е добър подход. Независимо от обективните причини и в това отношение липсва дългосрочната визия за развитието на тези региони. Защото независимо от клишето, трябва да се подчертае, че училища лесно се закриват, но трудно се откриват. Дори и да е лесен административният път за откриването, утвърждаването му е изключително трудно, за това освен всичко друго са необходими добри кадри. В този смисъл към проблема не се подхожда достатъчно стратегически и далновидно. Затова и обезлюдяването на регионите и чувствителното увеличение на населението в столицата и в няколко други големи града не е положителен процес. Така или иначе Столична Община прави опити да се справи с кризата.

Старата система на записване действително беше твърде тромава, предполагаше обикаляне на градините, включително имаше практика и на приемане на молби на новородени деца, които чакат с години. Процесът се определяше като доста непрозрачен, въпреки че г-жа Фандъкова изрично прави уговорката, че е далеч от мисълта да обвинява колегите си в неправомерни действия. Заради това, че процесът е бил неурегулиран, и съмненията са били големи. Всеизвестен е фактът, че темата неизменно се свързваше с „масова корупция” по детските градини. Фандъкова обаче поясни, че дори и да е имало подобни случаи, те са били по-скоро единични. Фактът установила от практиката си през последните три години.

Въведеният от Общината ред за записване сега има за цел да избегне хаоса и предполага все пак децата да бъдат записвани в годината, в която тръгват на градина. Това помогнало, защото дало възможност за максимално уплътняване на наличните свободни места, пък и станало ясно, че така както много деца чакат за градини, така има и доста градини със свободни места. Тогава дошъл и изводът, че процесът трябва да продължи и в 21 век да се изгради съвременна система за комуникация, която да работи он лайн. Амбициозната задача била, след като системата така и така работи в интернет среда, да дава възможност и за записване. Обективен проблем се явява, когато дете сменя местожителството, той е и технически и практически, защото не може да се нарушава нормативната уредба, която съществува за записване в градините, а и няма защо отново да се централизира процеса. В случая не става дума за една и съща виртуална опашка за цяла София, а за отделни виртуални опашки за всяко едно детско заведение. При преместване желанието трябва да се заяви, но дали ще бъде удовлетворено, зависи от наличието или отсъствието на свободни места.

В момента системата работи съвсем добре и доказателство за това е, че тя не се коментира; по време на първите класирания в началото на юни също не се състояха сериозни дискусии, защото те станаха нормално, прилично, усети се ползата и удобството, пък и всички родители в деня на класирането се оказа, че са получили информацията по и-мейлите си, още преди да се събудят. Тя не винаги е била положителна, но си спестили тичането. Така системата се отворила за класирания. През лятото била спряна, за да не бъдат затруднявани излишно родителите, но от началото на септември отново е възобновена и всяка седмица се извършват класирания, а там, където се появи или има останало свбодно място, веднага става ясно кой може да бъде записан.

Оттук нататък следва и нейното развитието, защото в ситуация на криза трябва да има повече критерии за прием. Такива е имало и преди, освен времето на записване, но те са останали встрани от вниманието, тъй като са били малко – едва четири. Точният термин всъщност е „предимства”, които дават възможност някои родители да изпреварват нормалния ред, но по законен, прозрачен начин. Такива са: поредно дете в същата детска градина, родител-инвалид, многодетни родители, близнаци. Въпросните „предимства” били подсказвани и от самите родители, но се оказват недостатъчни. Целият процес на записване впрочем показва къде са недостатъците. Много тежките социални случаи, например, заслужават да бъдат разглеждани специално, въпреки че наглед това е субективен подход, смята Йорданка Фандъкова. Става дума за самотни майки, които работят, но не са оставили децата си, бидейки изоставени от бащата; за деца с увреждания и др. Много се коментира и идеята дали да не се въведе изискване към родителите поне през последната година преди кандидатстването за детска градина да са живяли в София. Колкото и да е дискусионен този въпрос, той е напълно логичен, защото услугата „детска градина” се предлага от Общината като много субсидирана услуга. Все още таксите са само 40 лв и няма идея те да се увеличават, а срещу 40 лв може да се получи висококвалифицирано отглеждане, възпитание и образование на децата. Не е тайна, че софийските детски градини са много хубави, а кметът Бойко Борисов има навика да се шегува при откриването на нови, че Общината си прави лоша услуга, защото заведенията изглеждат толкова добре, че и най-големите им отрицатели размислят и пращат децата си там. Вън от шегата, това е факт, особено след големите инвестиции през последните години в материална база и в оборудване.

Сега предстои внасянето на доклад за отпускане на средства за цялостно преоборудване на кухните на всички детски градини в София. Към тези „екстри” трябва да се прибавят и кадрите в детските градини, те с малки изключения, са истински професионалисти, хора, които обичат и привличат деца. В този смисъл таксата от 40 лв очевидно е недостатъчна за издръжката, но Общината влага между 26 и 28 млн лв за субсидиране на услугата. Но тъй като това не са общински или лични пари, а пари на софийските данъкоплатци, логично е, хората, които плащат данъци в София, да имат предимство при кандидатстването. Всичко това тепърва предстои да бъде дискутирано, времето до следващия голям наплив по класиранията през юни догодина е достатъчно. Тогава вече няма да има конкретен ден за кандидатстване.

В Общината сега действа постоянна работна група, която се занимава с всички въпроси, засягащи детските градини. В нея са включени представители на родителските неправителствени организации, на работодателските организации, т.е. на директорите и експерти от дирекция „Образование”. Те имат готовност да формулират предложения за допълнителните критерии, които ще се обработят и ще бъде внесен доклад за обсъждане и решение в ОС. Очаква се предложенията да бъдат балансирани, поради което критерият „време” ще е с изключително малка тежест. Така хората ще бъдат удовлетворявани на базата на реалните нужди на семействата. Въпреки престоящите трудности, все пак радващото е, че комуникацията по темата детски градини е възобновена в обществото, а информационната система дава възможност за много активна и модерна връзка с всеки един родител и възможност за реакция.