БОРКОР се зае със здравния сектор. Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност разкри големи далавери в осигуряването на лекарства, както и груби нарушения на Закона за обществените поръчки.
АДФИ пък посочи в кои болници са установени корупционни практики, а те са: МБАЛ „Токуда болница София” ,МБАЛ „Св. Мина – Пловдив”, МБАЛ „Пазарджик” АД, МБАЛ „Дева Мария” ЕООД - Бургас, СБАЛК „Кардо-център понтика” ОД, гр. Бургас, МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – Велико Търново, МБАЛ „Д-р Добри Беров” ЕООД – Нови пазар, МБАЛ „Св. Анна” – Варна, СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков – Варна” ЕООД, „СБАЛ за активно лечение по кардиология” ЕАД – Ямбол, МБАЛ „Благоевград” АД, МБАЛ – Тутракан ЕООД, „Държавна психиатрична болница” с. Царева Кория.
За още установени злоупотреби разказа пред Фрог нюз зам.-шефът на БОРКОР Елеонора Николова.
- Как ще бъде установен контролът при лекарствата?
- С развитието на фармацевтичната индустрия, с появата на нови и по-ефективни лекарствени продукти, хората ще бъдат лекувани по-качествено. По този начин ще се повишат здравето и продължителността на живота на пациентите. Парадоксално, но от това следва и увеличаване на разходите като глобална величина. Стремежът трябва да бъде насочен към контрол на нарастването на публичните средства.
- Та ние сме рекордьори по високи цени!
- Има възможности за контрол и регулация. Нашите анализатори проучиха законите, които регулират потреблението на лекарствата във всички държави на ЕС. Установи се, че най-богатите държави насърчават ползването на генерици като по-достъпни. В България няма законодателна инициатива в тази насока. Има определени лекарствени позиции, които са изцяло монополизирани, защото има международна патентна защита, която е за 10 г. Другият проблем е парцелиране на пазара на лекарствата по отношение на болниците на регионално ниво. Там директно говорим за корупциони сделки, които предхождат обществените поръчки, защото едни и същи дистрибутори неизменно осигуряват лекарствата на определени болници.
- Ще посочите ли имена?
- Няма да посочвам имена, защото нашият анализ не е разследващ. Ние ще го предоставим на съответните оперативни органи. Навсякъде се наблюдават корупционни практики, но в България нивото е значително високо. Фармацевтичните дистрибутори неправомерно ползват информация от НЗОК и предоставят бонуси на лекарите, които назначават лечение с техни продукти. Пример за подобни бонуси е участието в различни конгреси, провеждани на екзотични острови.
Пътищата, по които може да се стимулира потреблението на определен медикамент, са много. Очерта се едно становище на всички наши партньори, че има една добра практика, която може да бъде възприета в България – да се предписва лекарството по неговото международно непатентно наименование. Това означава, че ако на вас ви предпишат един медикамент, и вие отидете в аптеката, фармацевтът ще ви каже: „От този медикамент имаме производство на „Байер“, на „Софарма” и ще ни очертае цялата палитра от цени и вие имате право да избирате. Давам ви пример с медикаментите ацетизал и аспирин. Ако искате по-пречистен лекарствен продукт, ще закупите аспирин, но ако стомахът ви е здрав, ацетизалът ще свърши същата работа, защото неговият химически състав и лечебни свойства са идентични с тези на аспирина.
Друг много важен проблем е назначаването на лекарствена терапия, която е основният генератор на разходи. Тази материя се регулира от Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, но тази лекарствена терапия никъде не е оценявана. Липсва оценка на дейността на база резултат от лечебния процес. Няма наблюдение върху лекуваните пациенти, а това води до необосновани разходи за системата. Добрата терапия не е задължително да е свързана на 100% с най-скъпото лечение, с най-скъпия медикамент, който се намира на пазара в момента. Трябва да има контрол за правилно назначаване на терапия.
- Кой ще осъществява този контрол?
- Следва да бъде ангажирана с контролни функции НЗОК. Българският лекарски съюз в случая е големият отсъстващ.
Подценена е темата за фармако-терапевтичните ръководства и диагностично свързаните групи. Те са инструмент за управление, за прозрачност, контрол и реално отчитане на разходите. Това е добра практика, която сме проследили в Естония, Германия, Дания, Полша, Унгария.
Имаме възходяща градация на средствата, които всяка година се употребяват, но без видим ефект. Налице са непрекъснати промени в законодателството – Законът за здравето е променян 58 пъти, Законът за здравното осигуряване – 92 пъти, Законът за здравните лекарствени продукти – 20 пъти и Законът за лечебните заведения – 41 пъти. Част от промените са правени по повод европейската регулация, като някои от тях и поради лобистки интереси.
Към ноември 2014 година нямаме стратегическо планиране на национално ниво, няма взаимодействие на органите на изпълнителната и местната власт при събиране на здравните вноски. Липсва интегрирана електронна система и ефективен обмен на информация в здравеопазването. Липсва адекватна методология за планиране на средствата за лекарства в НЗОК.
- Посочвате 46 слаби места в лекарствената политика. Кои са те?
- Липса на стратегическо планиране на национално ниво; липсващи или недостатъчни критерии за проверка и установяване на отговорност в нормативната уредба при неправилно назначаване на лекарствената терапия. Не е ясно дефинирана в нормативната уредба отговорността в процеса за изготвяне на фармако-терапевтичните ръководства между националните консултанти, медицинските научни дружества и експертните съвети. Нашите партньори в проекта споделиха, че първият документ за одобрение от всеки нов здравен министър, е списък с националните консултанти – хората, които препоръчват позитивния лекарствен списък и медикаментите, които се реимбурсират. Добра практика има във Франция, където националният консултант не е едно лице, а големи професионални групи, които обсъждат лекарствените списъци. Всеки директор на болница може да да участва, като заседанията са открити.
В нашия позитивен списък има големи парадокси. Съществуват лекарства, които не се употребяват. По отношение на онкозаболяванията например един медикамент е с 19 различни цени. Би следвало по-големите заявени и закупени количества да водят до понижаване на цената, но практически това не се случва.
Нашата рецепта е електронна търговия. Препоръчваме създаването на електронната платформа е-каталог. Този способ води до прозрачност, конкурентност, добро планиране и снижаване на разходите.
- Стана ясно, че 13 болнични заведения са манипулирали обществените поръчки.
- АДФИ достига до обезпокоителен извод – стойността на непроведените или погрешно избрани процедури за обществени поръчки е в размер на 58 973 946. 96 лв.Това значи, че или не са провеждани процедури по ЗОП или са подбирани такива, които са незаконосъобразни. Подробности за болниците нарушители могат да се проследят в последния доклад на АДФИ.
Сериозни корупционни злоупотреби могат да се открият и в търговията с медицински изделия. Например в цената на изкуствената става е включен и обикновено бонус за лекаря, предписал консуматива.
Идентифицирахме и проблеми в обратния износ на лекарства, което води до изчезването на определени лекарствени средства от нашия пазар.
След като сме установили слаби места („портали на корупция“), и сме формулирали мерки, очакваме Министерство на здравеопазването, Министерски съвет и Народно събрание да ги съобразят и приложат.
Даниела Николова
