Ако Кубрат Пулев беше бил Кличко - щеше да влезе завинаги в историята като първият българин световен шампион в тежка категория. Той обаче не успя, но боят му пак е историческо събитие, защото е първият българин играл за световната титла в категория "супер тежка".
В нея бяха Мохамед Али - най-великият, Джо Форман, Фрейзър, Тайсън и пр. Кобрата си проби път в световния елит с тежки крошета, ъперкъти, нечовешки тренировки и травми. Не се огъна пред гадните номера на всякакви международни федерации, щабове на супер звезди, рекламни гиганти и пр. Някои дори го прелъстяваха с едри пачки да остави българското знаме и да се сражава под чужд флаг, но удариха на камък. Кобрата издържа и на "жълтата преса", която бъркаше в личния му живот, в този на приятелката му и описваше зловещи търкали в барове, където спортиста дори не бе стъпвал. Издържа и на политиците: понякога заливан с водопад от ласкателства, за да се снимат с него, след това забравян и гледан отвисоко.
Кубрат доказа Чърчиловата теорема за успеха: труд, кръв и пот! Побеждаваш ли - уважават те.
В събота той падна, но падна мъжки. Търсеше, а не бягаше от боя и спечели публиката с голямото си сърце.
Никой обаче не си взима поука от този млад мъж, който от години прославя страната ни без перчене и задни мисли.
Затова не се чудете, когато след време този човек влезе в политиката. Ще го направи през главния вход, за разлика от други.
В същото време страната е в разпад. Където и да погледнеш, само лъжи и измами.
Онзи ден турски шофьор на ТИР, попаднал в капана на софийското околовръстно, не се сдържа и изруга: "Такъв батак и такива пътища не е имало в Анадола и преди 100 години"! Гадничко, но няма нито един аргумент срещу думите му. Затова новият стар министър Лиляна Павлова трябва да се държи във ведомството си както Кобрата на ринга, за да се свърши някоя полезна работа. Не е лошо да започне с пътищата. Да направи кратко пътешествие по тях, за да види колко извратено е положението. Например в посока към Русе. По маршрута се движат стотици ТИР-ове и хиляди коли всеки ден. Маркировка обаче липсва поне в 70% от разстоянието между двете крайни точки. При мъгла и дъжд оцеляването е чист хазарт. Така е край Плевен, където опасността да паднеш с колата в р. Вит или да се натресеш челно в някой камион през уж ремонтирания в момента мост е напълно реална. Същата трагедия е и при Луковит. Там е направено нещо, което е извън представите за човешка дейност. На пръв поглед се извършва някакъв ремонт, но всъщност са изровени кратери и ями, около които не можеш да видиш жив работник. За табели, които да указват пътя през лабиринта от локви, кал, зейнали изкопи и дума не може да става. Атентат срещу нормалния разум! По традиция в смъртоносната зона няма нито един катаджия. Да видиш действащи работници и техника е цяло чудо.
Хубаво е да се ходи на медийни купони, да се участва в сутрешни блокове и да се изпълняват ПР-наставления за имидж, но не е лошо и малко работа да се свърши в полза на народонаселението. В никоя друга страна населението не би търпяло подобен пътен геноцид, честна дума. Да отиде Павлова в съседна Сърбия и да види как се строи магистралата до Калотина, включително и през нощта на осветление.
И на други фронтове положението е същото. Ето, изчезна тефтерчета на Филип Златанов. По най-циркаджийски начин. Веднага ни проглушиха с толкова нелепи и обидни обяснения от страна на отговорните фактори, че на човек му иде да се издрайфа. За подобно поведение другаде покрай оставките, уволненията и съдебното дирене, щеше да има и линчуване за обида на нацията. Време е да се разбере също, че не ядем доматите с колците, за да ни мъмри главният прокурор, че отдаваме голямо значение на някакво си тефтерче. "Ако тефтерчетата са най-големият проблем, да й имам държавата", каза г-на Цацарова. Да не би той да вярва на сюжета, че някой е спукал гумата на вещото лице Стефан Бенчев и отмъкнал папката с ценните документи? Защото ако е така, няма как да не възкликнем в неговия стил: "Ако това ни е прокуратурата, егати (да и имам) държавата". У нас гафовете на обвинението никога не са проблем, критиките на Брюксел са другарски закачки, а липсата на виновни - умение да се измъкваш сух от лайната, които сам си произвел. Така беше в случая с КТБ, с арестуваните "убийци" на Пеевски, с мишите резултати по аферата "Костинброд", с изявите на един нагъл зам.-главен прокурор като говорител на един нагъл депутат, с демонстративния отказ на обвинението да провери източването на "Булгартабак", сделки в енергийния сектор и железопътна инфраструктура - все синоними на пладнешки грабеж. Главният прокурор заплаши от една телевизия неотдавна, че можел да извива и чупи ръце. Не беше подходящо за човек на такъв пост и с такъв ценз, но поне да беше казал чии ръце. Защото очевидно не са тези на мафията. Апропо, да не би тефтерчето да е толкова изнервяща тема заради името на Делян Пеевски в него?
Май уменията на Кобрата ще ни трябват умножени по 100 по теми като тази...
Само два примера, но достатъчни да разберем, че държавата е окупирана от безхаберието и мафията. Хаосът е естественото ни състояние. Институции отказват да воюват за нацията - те са с бандитите. Безхарактерни, безчестни, крадливи, корумпирани, пренебрежителни, безгръбначни, но високомерни и нахални. В тях няма бойци, няма воля. Всичко е подчинено на нечии интереси. Не тези на хората, а на политически кръгове и мафията, разбира се.
Това правителство няма право на обичайните 100 дни кредит, нито дори на 50. Трябва да се хвърля в боя веднага! Не се ли действа в стила на Кобрата с измекярите и мошениците - отиваме в кереча. В Кобрата ни е надеждата. Тъжно е обаче, че разчитаме, неговите юмруци, аркади и титли да изчият националните несполуки и срам. Срамът, че търпим политически извратеняци да ни насилват ката ден като пияни читаци, без да се съпротивляваме. Народ, покосен от Стокхолмски синдром.
Е, Кобра, ще могат ли юмруците ти да разбият стените вътре в нас? Или позорът вече е необратим...
Огнян Стефанов
