Всеки от тях е поел посоката си, бори се, развива се - дали в Канада, САЩ, Испания, Австрия... Но връзката с родното според мен не е прекъсвана, тя присъства в творбите им, казва за Фрогнюз главният координатор на проекта "Толкова близо, толкова далече”.
Интервю на Ана Кочева
- „Толкова близо, толкова далече” е лого, което може да се интерпретира в различни посоки. Г-жо Йовева, вие сте главен координатор на този проект, дефинирайте „толкова близо, толкова далече“.
- Усещането за близост в изкуството е относително и индивидуално. Темата не се е зародила спонтанно у нас, организаторите, още през 2012 година, тъй като бяхме правили проучвания и анализи доколко съществуват подобни общи формати, които да дават възможност на нашите творци по света да се завръщат, да показват своето изкуство и да споделят с бълграската публика преживяното и творческите си импулси. Целта ни е не просто веднъж да организираме изложба или събития с талантливи български художници, живеещи по света, а да правим усилия и да налагаме инициативата като творческа матрица, чрез която ежегодно да се представят българските артисти извън граница. Тази формула може да се прилага и в други сфери на изкуството и така да се постига устойчивост в културния дискурс. Мисля, че успяваме, за трета година събираме творци в София и за събитието ни вече се говори и то набира все повече почитатели и пирятели..
- Сами ли изнасяте логистиката, или се радвате на нечия подкрепа, колко художници участват тази година, откъде са те?
- Има голям интерес към инициативата ни. Радостни сме, че изданието през 2014 г. е под патронажа на Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев, което е и своеобразна оценка за нас, че правим важни и стойностни проекти, кореспондиращи с устойчивостта в културните политики. Успяхме да привлечем и нови партньори, а с традиционните работим много добре – например с Държавната агенция за българите в чужбина, които много съдействаха за рекламата, Асоциация за развитие на София, с които за втора година правим полезна дисуксия, като темата сега ще е „Съвременното изкуство: Толкова близо, толкова далече“. От 18 до 26 ноември в НДК ще се включат 18 творци: Борис Праматаров (Белгия), Боряна Венциславова (Австрия), Василен Васевски (САЩ), Величка Атанасова (Франция), Елена Мицева (Австрия), Елизабет Талауер (Германия), Елизабета Цветкова (Италия), Зорница Калинова (Австрия), Иван Петков (Австрия), Калина Данаилова (Италия), Лиляна Станкова (Франция), Наско Пелев (Канада), Нестор Ковачев (Австрия), Николета Керинска (Франция), Паола Минеков (Великобритания), Рафийе Караджа (Турция), Татяна Канева (Испания) и Христина Ташева (Холандия).
- Кажете няколко думи за екипа си, с който организирате всъщност две събития – изложба и дискусия?
- Още от 2012 г. работя с две кураторки - Мила Старейшинска-Ангелова и Ния Табакова, с които вече имаме изграден работен тим и планове как да развиваме проекта, в какви посоки да го насочваме. Тази година имаме подкрепата на Аурубис България, тъй като знаете, че разходите за наем зали, консумативи и др. са неизбежни. Благодарни сме на Аурубис, защото подадоха ръка в много важен момент, за да се случи събитието. Разбира се, проектът ни не би бил възможен и успешен без непрестанната подкрепа и идеи от проф. Греди Асса, изпълнителен директор на Фонда.
- Какво споделят авторите с Вас, как се чувстват те в чужбина?
- Знаете ли, при творците темата за емигрантството сякаш не се коментира така, както се очаква. Всеки от тях е поел посоката си, бори се, развива се - дали в Канада, САЩ, Испания, Австрия ... Но връзката с родното според мен не е прекъсвана, тя присъства в творбите им – дали е в живописта, или е в съвременна инсталация или фотография. Неизменно арсеналът от знания и мироглед от родината, който те са пренесли там, се е доразвил и надградил и това е уникалното – да споделят тези влияния, това израстване тук – отново с българската публика. Това е важно за нас, като организатори. И друго – автори от второто - 2013 и първото издание 2012 - създадоха контакти, организираха пленери – като например в Банат през това лято на тема „България на кръстопът“, други гостуваха в галерията в НДФ „13 века България“ като Хубен Черкелов от САЩ и Василена Гановска от Австрия. Т.е. ние даваме и възможност за посоки, които да подкрепят както личностното им развитие, така и за обогатяване на културните пространства. Позволете да отправя покана към всеки, който иска да види нещо красиво и различно и да се зареди с настроение, да посети изложбата и дискусията. Тя е разположена на третия етаж в НДК и е отворена за посетители всеки ден от 18- ти до 26 ноември, а дискусията ще се проведе на 19-ти ноември от 10 часа в НДК, ет. 3, фоайе – в нея ще се включат творци, експерти и представители на местната власт, за да споделят мнението си за съвременното изкуство през призмата на толкова близо, толкова далече.
-----------------------------------------------------------------
Национален дарителски фонд „13 века България“ събира за трета поредна година български творци от чужбина, като сега са най-много - 18 артисти от Европа, САЩ и Канада ще покажат своето изкуство и ще споделят своето мнение.
Снежана Йовева-Димитрова е главен координатор на проекта още от самото му начало през 2012 г..Той цели да представя съвременни български художници в чужбина у нас и дава възможност за контакти и обмен на идеи на бълграските творци по света, които да имат шанса да се срещат тук „у дома“.
Изложбата ще бъде открита на 18 ноември в НДК, ет. 3, фоайе и ще остане до 26 ноември.
