МИНАЛО

Известният археолог Георги Китов, чийто открития „осветиха” културата на древна Тракия, почина от инфаркт на 65 години в Старосел миналата неделя.

Въпреки че беше всепризнат експерт в областта си, неговите методи, в частност използването на булдозери и мотики при изкопни дейности, бяха оспорвани от по-педантичните му колеги. Той откри голям брой могили в местността, известна като Долината на тракийските царе в централната част на България. Той също откри антични гробове в Стрелча и гробницата на Цар Севт III до Шипка. Той колекционираше тракийски бижута, оръжия и скулптори. Бронзовата мъжка глава с очи от скъпоценни камъни се счита за едно от най-значимите му открития. През 2004 г. той открива разчленен скелет, внимателно поставен в гробница. До него се е намирала златна маска, тежаща почти 1 кг. След това откритие целият свят е във възторг. „Не е възможно,” изказва се той пред голям брой медии. „Никой никога не е виждал златни маски с такава форма и тегло.” През 2005 г. сп. Тайм нарича откритието „едно от най-сензационните в последните години.” Гърците са считали траките за варвари още преди Тракия и Троя да се обединят срещу Гърция в троянската война.

Но скелетът, открит от Китов доказва, че траките са били също толкова умели в металообработката като троянците. Те са били войни, които са вярвали в живота след смъртта. Критиките, отправяни към Китов не са били ограничени до използването на булдозери и мотики. През 2005 г. списанието „Archaeology” (Археология) поставя неговия професионализъм, академичната му подготовка и бизнес етика под въпрос. Авторът на статията в списанието го уличава, че поддържа контакти с хора, заподозрени в кражба и незаконна търговия с антики. Китов отдава дължимото на своите критици. „Аз съм герой за някои хора и злодей за други,” казва той. „Някои ме възхваляват за това, което съм направил за траките, а други считат, че съсипвам могилите.” Той твърди, че е прецизен дотолкова, че е изравял единични мъниста без да ги повреди и добавя, че булдозерите са необходими като превенция на набезите на иманярите, които работят с автомобили за оф-роуд и високотехнологично оборудване. На шестия ден от олимпийските игри в Атина през 2004 г. Китов открива монета, която според него изобразява олимпийски гребец. Казва пред Ройтерс, че я посвещава на състезателите по гребане в Атина. Според Archaeology той „пропуска да спомене, че в древността гребането не е било олимпийска дисциплина”.

International Herald Tribune

Превод: Даниела Кирова, Frognews.bg