Три фалоса от глина намериха археолози в праисторическо селище на 8000 години край видинското с. Майор Узуново. Те са част от богата находка на артефакти от ранния неолит, които са най-древните откривани до сега в Северозападна България.
Стилизираните фигурки на мъжки полов член с големина 4-5 сантиметра били поставени в ниша в едно от жилищата. Те са имали култово предназначение като символ на мъжкото начало, казва археологът от Регионалния исторически музей във Видин Николай Казашки. Тези предмети са използвани като амулети или в конкретни обреди, свързани с осигуряването на плодородие.
За обозначаването на тези "неприлични" предмети с формата на мъжки член археолозите използват и санскритската дума лабрета, която означава едновременно фалос и рало и показва праисторическото отъждествяване на оплождането с обработването на земята. Във Видинско са намирани и други артефакти с формата на фалос, но от по-нови епохи, както и фигурки с подчертани полови атрибути, които свидетелстват за фалическия култ през вековете.
Селището край Майор Узуново е обитавано от представители на най-ранната земеделска цивилизация в Европа. Това са първите общности, преминали от лов и събирачество към обработване на земя и уседнало земеделие. Жилищата си издигали от дърво и кирпич, изработвали са глинени съдове, ловували са дивеч и риба и са отглеждали зърнени култури. С отглеждането на растения и добитък започва развитието на култа към плодорието и към мъжкото и женското начало. Така се ражда фалоцентризмът, при който пенисът символизира силата, живота, структурата, реда и този фалически култ се среща в много древни култури.
