Досието на Лютви Местан като агент „Павел” е унищожено пред него. Той е сто процента сигурен в това и с това си обясняваме категоричните му твърдения, че не може да се намери нито един донос или доклад за времето, в което се е водил по списък в някое от управленията на ДС. Тази версия сподели специално за Фрог бивш служител на Държавна сигурност.
Има и друга версия. Някой може да е писал доноси от името на Лютви Местан и така той е да имал досие. И това бе практика в ДС. Но по-вероятно е досието да е било унищожено пред него и да е останало само картончето, каза още той.
Припомняме, че картонът образец №4 за картотекиране на Лютви Местан съдържа някои интересни подробности. Първата е, че върху него е отбелязано привличането му за агент от ВКР. Там евъведен под регистрационен номер №53268. На картона му е отбелязан и още един номер I p 10563, което е работното дело на агента. Този номер обаче впоследствие е задраскан, както и думата „налично”. В същото време в регистрационния дневник комисията по досиета установява, че срещу същия номер не е отбелязано досието да е унищожено, т.е. то трябва да е в наличност.
Прехвърлянето на агента към Първо главно управление с писмо 7227 от 18 ноември 1981 г. Прехвърлянето на агент „ПАВЕЛ” съвпада с годината, в която той е отбил 2-годишната си военна служба и вече не е бил необходим за изпълняване на задачи за ВКР. Прехвърлянето му към ПГУ обаче може да означава само едно – агент „ПАВЕЛ” е оценен като перспективен и това е причината да бъде използван, но този път от Първо главно управление на ДС.
Интересът на ДС към агент „ПАВЕЛ” е валиден и към времето след 1985 г. по време на „възродителния процес”. Този извод може да се направи от факта, че върху картона е изписано името на преименувания Местан, а именно Владимир Ясенов Зидаров.
Вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ” е констатирано от комисията и в регистрационния дневник (виж по-долу копия от документа). В архивите е запазен и документ за прехвърлянето на агента от ВКР в ПГУ през 1981 г.
„Оповестеният от комисията по досиетата картон с моето име не е продукт на моята съвест, затова не мога да бъда отговорен, включително и политически, че някой, въпреки волята ми е вписал името ми в този реквизит. Както комисията признава, няма никакви други данни – нито декларация, нито доноси.
Затова не приемам картона като достатъчно доказателство за съпричастност към службите. Неприятно ми е да констатирам, че името ми е било отделяно от съзнанието и съвестта ми и пряко тях да бъде разменна монета на определен етап от моята битност.”
