На 6 ноември, 24 часа преди денят на Великата октомврийска социалистическа революция, финансовият министър Владислав Горанов заяви: "Коледни добавки за пенсионерите тази година няма да има". Съобщи го по Нова телевизия, която откакто г-н Дидие Щосел даде пространно интервю за един "жълт" вестник, притежание на "Кой", е нещо като официоз.
Всъщност отдавна е ясно, че "Кой" е "Той" и ни гледа от първия ред, но както обикновено в България всички се правят на ударени. Протестърите повече от другите.
Владислав Горанов допълни: "Всеки иска да е добър и благороден. Има право да е добър, когато го прави със свои средства. Аз благороден с чужди средства не искам да бъда".
Горанов не иска, но неговият господ - Бойко Борисов иска. Затова на 17 октомври, десет дни след честването на ВОСР в земите на бившия СССР и бъдещата Евразия, той заяви, че надбавки ще има. Пенсионерските сърца се отпуснаха, птички пропяха в небето. Всеки момент ще се появи поема или песничка за Борисов от развълнувана пенсионерка или фолк дива. Защо не и двете.
Така се прави.
Трикът с доброто и лошото ченге винаги минава. Октомврийчето Горанов ще бръкне в хазната, ще отупа брашняния чувал и ще извади нужните милиони за пенсионерите. Което за хората от третата възраст е добре, макар да е ясно, че сметката ще плащат тия от втората и първата. Няма друг начин. Е, има един, но това означава прокуратура, МВР, ДАНС, БОРКОР и всички останали институции по трасето да заработят не за партийни и мафиотски интереси, а за обществените. Такава фантастика даже в Брюксел се определя като болно въображение.
Със самарянския жест Борисов удря още един заек. Заю-2 е социалният министър Калфин. Самият Калфин - неуспял кандидат за президент, навръх 7 ноември заяви като истински ленинец, че ще направи всичко възможно да осигури добавки за пенсионерите. Едва ли някой му се е вързал, щото помним какви ги говореше за ГЕРБ и Борисов буквално допреди дни, пък и обича да прелива от пусто в празно. Но ето, че стават и чудеса. По този начин Борисов удари една баданарка на Първанов и неговото АБВ. Демек, не са безгласни букви в правителството... Какво ще иска в замяна е друг въпрос. Отговорът ще узнаем скоро.
Има една история в отношенията между Ленин и Сталин, която не е много популярна у нас. Когато Владимир Илич бил тежко болен, Джугашвили го посещавал всяка сутрин. Носел му вестници, за да научава вожда положението в страната и по света. След седмица Ленин заявил на Сталин, че му е сърдит. Бил разбрал, че го мами. Оказало се, че четял специално отпечатани за него броеве на "Правда", "Известия" и "Труд", в които се описвали безброй трудови подвизи на работници и колхозници, преизпълнени петилетни планове, пълни магазини, благополучие и прочие хубавини. Тогава Сталин обяснил, че е разпоредил този мъничък трик, защото искал др. Ленин да се радва на успехите на социализма, а не да страда от горчивата истина. Просто ползвал заблудата и лъжата като лекарство и психотерапия. Не е известно дали Ленин му е простил, защото скоро след случая починал. Българското общество отдавна е тежко болно. Политическата класа, като един същински Коба, иска да му помогне и все го лекува с химери и фалшиви обещания. Коледните надбавки са част от терапията за над 1 млн пенсионери. И не че паричките са лошо нещо, но са залъгалка за несвършени реформи и неработеща икономика.
След някой ден ще се търси хапче, което да успокои напрежението около КТБ. Неколцина политици и експерти на повикване доста се потрудиха да ни убеждават, че фалита на банката няма да струва нито лев, а ето че вече се търсят 2 милиарда. Предстои бандитско изкупуване и фалиране на десетки предприятия и фирми, клиенти на банката. Хиляди ще се окажат на улицата. В същото време управителят на БНБ Иван Искров, на който ГЕРБ уж искаше оставката, продължава да е на поста и да изпълнява планя от "черното лято" за КТБ. Дали това означава, че премиерът Борисов се отказа да маха Искров или вече обстоятелствата са други? Други ли са?
Борисов ще трябва по някое време да влезе и в ролята на Матросов, защото много амбразури чакат да бъдат запушени. МВР не може да се отърве дори от един главен секретар като Светлозар Лазаров, чиито грешки и гафове сринаха доверието към вътрешното ведомство. Но това не само не се поправя, а се назначават нови хора с толкова спорни професионални биографии, че съставът се пита дали няма някакви тайни договорки.
За ДАНС да не говорим. За държавата и обществото май най-добре е агенцията да се разформирова и да се търси друга алтернатива. Експерти отдавна се изказват в тази посока. Някои от тях са в Реформаторския блок, да видим дали ще бъдат чути.
Борисов е талатлив играч. Освен това не е сантиментален към стари дружби. Един път ще е Дядо Коледа, след това товарищ Сталин или Тодор Живков, а в Брюксел - пръв европеец. И Кунева ще утеши подобаващо, блага дума ще намери и за Москов с "неговото" здравеопазване. Ще погали по главите патриотите, а с ДПС ще държи конспиративна връзка като един Емил Боев. Проблемът е, че театърът и животът се различават доста. В един момент публиката ракрива триковете и се хваща за... каквото й попадне.
Изводите от разигралата се сценка между финансовия министър и премиера са няколко. Пиарът в случая е в услуга на Борисов и за сметка на Горанов. Но това не е толкова важно. Би било по-просто, ако въпросът се обсъди и реши в кабинетите и не се разиграва пред очите ни. И трето: време е да се мисли за нещо дългосрочно, а не всеки път да се отпуска милостиня на хора, които са работили достойно десетилетия наред. Заиграването с тях може да носи рейтинг и гласове, но е много унизително.
Има една притча, разкавал съм я и друг път, но ми се струва походяща за сегашната ситуация.
Някога, преди много години, мъдрец седял на брега на едно езеро и съзерцавал водата. По едно време откъм близкия царски дворец се чули глъчка и смях.
Двайсетина приближени на владетеля се забавлявали, пеели песни и танцували. Като стигнали на брега, царят, който предвождал компанията, извадил голяма кожена кесия и започнал да хвърля златни монети във водата. Щастливите придворни се хвърлили с радост в езерото да ги вадят. Тогава владетелят забелязал приседналия на камъка мъдрец и го попитал:
- Учителю, защо не извадиш и ти няколко жълтици, за да помогнеш на себе си, а и на семейството си?
Старецът се усмихнал и отвърнал:
- Господарю, вчера видях да пускате в езерото огромен крокодил, та се чудех, дали си е тръгнал или още е тук...
Добрините невинаги са такива, каквито изглеждат.
Огнян Стефанов
