Идеологическите окови на македонизма превърнаха останалите македонски писатели във воайори на собствената им реалност, казва за Фрогнюз най-големият македонски писател.
- Младене, новият ти „Роман за майка Тереза” от днес ще е в ръцете на българския читател. Защо се обърна точно към тази фигура, защо майка Тереза?
- Майка Тереза е глас и състояние на аутсайдера, разум, мисъл и послание на малкия човек към всичките нас. И ако светът може да разбере нещо от нейната вселена, това е делото на Тереза. За мисията и делото на Майка Тереза не трябва никаква училищна подготовка, никакви търсеня на нейни биографични данни из Гугъл... Макар че там всичко се открива в добре подредени сайтове, а и в много книги, които са публикувани за нея, има информация от секунда до секунда какво е правила Майката на всичките чумосани през живота си. Но всичко това е разходка по повърхността, безглаво тичане към кризата, така както ходи дълги векове и човечеството. То в своята големина и мощ е достигнало до такова състояние, че за него да няма друг лек освен лечебната помощ от страна на най-слабия между неговите членове и жители. Без болест болни лежим и умираме, а заключеното човешко у всички нас никак да успяваме да намерим, да извадим на повърхността и с него да живеем. Търсим Майка Тереза на погрешни места, а нея я има навсякъде като медийна звезда или доброволен неправителствен работник. Такава, каквато е тя обаче никак не я търсим в себе си, за да видим колко я имаме вътре в себе си. А всички я имаме. Тя е нестрошима и неуязвима, но много малка, като онзи х-бозон, за когото се хвърлиха милиарди евро и изградиха най-големият научен център, за да го търсят.И беловласи старци се радваха като деца, че го откриха, че го има. На нас хората не ни трябва нищо кой знае какво от този бозон в нас, само малко човещина, само малко искреност към себе си, не много, и ето я Майка Тереза пред нас, дошла от самите нас.
- Впрочем, познава ли достатъчно добре балканския човек Майка Тереза; като че ли не е така, независимо че и тя е балканка.
- Благодаря ти, Ана, за хубавите въпроси и сега мисля, че с този отговор малко ще те изненадам. И покрай всичките предразсъдъци към балканския човек, оправдани и неоправдани, той е качествено битие и с много ресурси вътре в себе си. Той е и много по-малко разделена личнoст вътре в себе си от, да речем, западния човек и колкото това е негово преимущество, толкова е и негов недостатък, който много повече се вижда и са го виждали другите. Пак ще повторя, аз не написах биография за Майка Тереза, аз писах точно това - роман за нея, приказка за тази балканка от албански католически произход, която прегръщайки църковния живот и любовта към Христа, след дълги години мисионерска работа в Индия взе индийско гражданство и се превърна в една от най-ярките личности на ХХ век. До тук няма нищо необективно, но тук следва и втората част на твоя въпрос. Защо е така. И това не е предмет на този роман. Тези теми съм разработвал в други мои романи, защото македонската среда е може би тежка, прекомерно тежка за живеене, но душа дава за литература. Нормално е, политическите и полицейските апаратчици да ми завиждат за това, че аз съм първият в македонската литература, при когото целият този живот, цялата тази вавилонска смес от народи и религии съществува в моите романи. Идеологическите окови на македонизма превърнаха останалите македонски писатели във воайори на собствената им реалност. Затова им се струва невероятно да дойде някакво момче без партийни препоръки и от цялата тази жива тъкан да прави своя литература. Надявам се, качествена. Затова беше нещо съвсем нормално аз да напиша Романа за Майка Тереза. Друг не можеше така честно да се взре в себе си и вътре в себе си да търси Майка Тереза. Хайде, помислете за тази скопска среда от началото на двадесети век, тогава, когато се ражда Гонджа, в тази малка вавилонска смесица от народи и религии на българи, турци, албанци, власи, евреи, сърби, помаци, цигани... Това не е приказката на романа, но това е основата на всеки от един от нас от Македония, хора с много идентичности, които колкото отвътре да ни раздират, толкова Силите на деня отвън ги използват, за да ни манипулират. Балканският човек е качествен, но е по-манипулиран от останалите.
- А какво от духа на Майка Тереза ни липсва в днешния ден?
- Това, което ни липсва днес като на хора, ще ни липсва всеки път. Човещината. Майка Тереза има оригинален и безкрайно еднозначен начин как да въздейства върху хората. Да се помогне на безпомощния, на падналия човек. И без да го питаш защо е паднал или морално да го съдиш и да му проповядаш, помогни му и не очаквай противоуслуга. Това е най-хубавият отпечатък от Христос, в тази нейна постъпка са обединени теорията и практиката, светогледите като действие и единствена рационалност при религиите, ако изобщо може да се търси някаква рационалност при религиите. И най-силните и най-богатите във всеки един момент, по някакъв начин могат да се превърнат в пропаднали хора и на тях им трябва помощ. Човек често е паднало същество. Затова Майка Тереза е потребна всекиму.
- Да хвърлим един поглед и към съвременна Македония, в която ти живееш. Продължава ли „производството на чудовища” при вас?
- Може би отивам към годините, когато повече искам да проповядам, отколкото да разказвам, но тук се доближаваме пак до Майка Тереза. Това е другата страна на Романа за Майка Тереза. Дали тази слабичка, крехка женичка би постигнала толкова много чрез своята работа ако не беше имала зад себе си такава духовна и силна институция каквато е Римокатолическата църква. Това все пак е щастливо взаимоотнасяне на единичката с институцията. Смисълът на единичката да бъде навреме видяна и разбрана е осъщественият идеал на двете страни. Божието потупване на избрания. Всичките ни държавни институции в Македония и не само в Македония, припознават единичките, които им трябват, по тях хвърлят големите пари, но големият въпрос е какво търсят те във и от човека. Резултатът е видим. И как живеем и къде ходим. Това е качеството на нашите институциите. На хората от първите редове. Това е кризата и на човечеството. Какви ли не институции и какви ли не работи от тях гледаме, четем и слушаме отвсякъде по света. Просто, всичко това е неиздържимо за ума и нервите за обикновения човек, а всичко, уж те работят за него. Стреляйки по боговете, убиваме хората.
- Има ли някаква съпротива на съвременния човек към посегателствата върху свободния му дух и волеизява?
- Тези въпроси надминават моята сила на мисълта. Но, едно знам, знам или по-точно си представям кой ще дойде да седне на първия ред на нашата премиера на книгата в четвъртък. Признавам, бягам от хората от първите редове и се отбранявам както знам и умея и тук в Македония, и в България. Те идват да се снимат с мен. Моите приятели и читатели са хората от втория ред нататък. Това е дереджето на нашите институции, това са нашите държави и човечеството.
- Накрая ще помоля за твоите предколедни пожелания към българския читател.
- Аз имам все още живи майка и татко. На около деветдесет години са и все още по малко работят. И много пъти, когато искам да се пооплача, нещо от техния оптимизъм ме възпира да го направя. Цял живот те работиха, четири деца отгледаха, никога не са се карали помежду си и все още казват - Не се плашим, дорде ни работят ръцете. Ще се плашим, когато от друг ще чакаме чаша вода да ни подаде. Старая се и аз така да живея. Нямам шофьорска книжка, нямам часовник на ръката, пръстен на пръстите, мобилен телефон, фейсбук, много рядко ползвам интернет и пак стигам там, където трябва. Владея епидемията на разочарованието и знам, че е по-добре човек да прележи грип, отколкото разочарование. Сами сме под небето, само с нашите две ръце. Здраве, капка любов към ближния и двете наши ръце, малко щастие ли е това? Колкото можете повече, оставете електронните помагала, гледайте своите близки в очите, четете по малко качествени класически книги и жизнената енергия ще ви се възвърне. Честити Коледни празници и Нова година.
