За България нещата са по-прости, от гледна точка на това, че финансовите пазари не са толкова развити и преки ефекти няма да има. Но пък индиректните няма как да не окажат своето влияние, казва зам.-министърът Дацов.
Любомир Дацов е заместник-министър на финансите от 2003 г. Преди това е бил съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите. Бил е началник отдел "Бюджетна политика", Дирекция "Бюджет и държавно съкровище", както и началник отдел "Макроикономически анализи и бюджетна политика", Главно управление "Бюджет. В периода 1995 - 1997 г. е експерт в отдел "Бюджетна политика". От 1992 до 1995 г. е специалист в отдел "Бюджетна политика".
Завършил е УНСС със специалност "Планиране и прогнозиране на икономическите системи".Интервю на Даниела Георгиева
- Г-н Дацов, какво е състоянето на бизнес климата у нас в момента?
- Бизнес климатът следва да бъде оценяван комплексно. Много неща бяха
направени през последните 10 години за подобряване средата за правене
на бизнес, основно във фискалната област. Мисля, че няма нужда да
подчертавам, че България има най-доброто данъчно третиране на бизнеса и
то не само като ставки, а и от гледна точка на структура на данъците.
Но ако в тази сфера сме „отличници”, то в другите компоненти на бизнес
средата има още работа.
- Какво трябва да се направи у нас, за да се предотвратят
евентуални последици от кризата на световните пазари или по-скоро да се
"омекотят" тези последици?
- Много сложен въпрос, защото тази турболенция на пазарите за пръв път
има различни измерения и ефекти върху икономиките и отделните
регионални пазари. Чисто финансовите ефекти са смесени с нарастване на
цените на енергийните ресурси и храните. За България нещата са малко по
прости, от гледна точка на това, че финансовите пазари не са толкова
развити и преки ефекти няма да има. Но пък индиректните няма как да не
окажат своето влияние. Основно това ще бъде по линия на агрегатите на
потреблението – вътрешно и външно. Което означава, че отговорът трябва да бъде търсен в алтернативите на преструктуриране и
пренасочване на това потребление. На агрегатно ниво това може да бъде
например: пренасочване и преструктуриране например на строителния отрасъл
от строителство на жилища към строителство на инфраструктура и т.н.
- Ще се отрази ли тази криза на икономическия растеж и как?
- За тази година, мисля че не, но в средносрочен план няма как да не се
отрази върху икономическия ръст. Но това отражение не би следвало да бъде
значително, поради разликата в структурата на икономиките и различието
на процесите в тях. В България доходността на активите е такава, че
само политическа нестабилност би могла да се отрази на нивото на
инвестиции в икономиката и от там и на растежа. С други думи не очаквам
нищо „трагично„ да се случи през следващата година.
- Как ще се отрази тази криза на банковата система в България? Ще се повлияят ли кредитите, тоест ще се вдигнат ли лихвите?
- Може би трябва да питате БНБ по този въпрос. Но отговорът не е еднозначен.
- По отношение на чуждите инвеститори, ще има ли отлив на такива, заради финансовите проблеми?
- Мисля че има нарастване на предпазливостта на инвеститорите. Но както
се опитах да ви кажа в началото икономическата картина е много пъстра.
Като регион Азия продължава да расте. Същото може да се каже и за някой
нови икономики в Европа, както България, Румъния и др. Които ще запазят
според мен тенденцията си на стабилен растеж. Така, че тези страни би
следвало да останат във фокуса на инвеститорите, въпреки това, което се
случва в САЩ.
- Що се отнася до бюджетния излишък, излязоха коментари, че той предварително е бил планиран
толкова голям, за да донесе неговото изхарчване дивиденти на
управляващите предизборно, как ще коментирате тези информации?
- Аз пък чух слухове, че е имало икономисти и политици, които още преди
една година са знаели цените на горивата и храните колко ще нарастнат
през тази година, т.е. могли са да прогнозират инфлацията и нейното
отражение върху източниците на бюджета. Може би изглежда лесно, но не е
така. Другото е, че според мен фискалната политика винаги трябва да
бъде предпазлива. Не бива да се забравя, че именно това е основната
причина да имаме този икономически растеж последните години.
- Кои са приоритетите в дейността на Министерството на финансите в момента?
- Готвим бюджета за 2009 г., в следващите няколко седмици трябва да е готов за предстявяне на Министерски съвет и на Парламента.
- „Заложеният 6,5% икономически растеж на БВП няма да бъде
достатъчен, за да догоним развитите страни”. Това е коментар на
Боян Дуранкев, който предлага той да се увеличи на 10-12%, а инфлацията
да е по-ниска, тъй като заложеният процент инфлация за следващата
година бил много висок. Как ще коментирате?
- Един древен философ и математик, беше казал, че ако му се даде
достатъчно дълъг лост, може да повдигне всяка планета. Така е и в
икономиката, ако може да намерите безгранични ресурси, може да
постигнете какъвто си искате растеж. А иначе всеки знае, че високият
растеж е съпроводен и с относително висока инфлация. Може да има
изключения, но за много кратък времеви период.
