Италианският доминикански свещеник и флорентински управник е известен с религиозните си реформи, съпротивата срещу Ренесанса, горенето на книги и унищожаването на изкуството.
Ирина Калчева
Джироламо (Жером, Херонимус) Савонарола (21 септември 1452 г. – 23 май 1498 г.) е италиански доминикански свещеник и флорентински управник, известен с религиозните си реформи, съпротивата срещу Ренесанса, горенето на книги и унищожаването на изкуството. Той пламенно проповядва срещу моралния упадък на духовенството и конкретно срещу опонента си папа Александър VI. Някои историци го считат за предшественик на Мартин Лутер и Протестантската реформация, въпреки че той остава ревностен католик през целия си живот.Роденият във Ферара Савонарола става доминикански монах през 1475 г., по време на италианския Ренесанс, и постъпва в манастира Сан Доменико в Болоня. По-късно е прехвърлен в Санта Мария дели Анджели, а през 1482 г. е изпратен във Флоренция – „града на неговия живот”. Той остава там до 1487 г., а после се отправя обратно към Болоня, за да продължи образованието си. Савонарола се завръща във Флоренция през 1490 г. по волята на граф Пико дела Мирандола. Тогава той за първи път започва да изнася своите пламенни проповеди и злокобни пророчества, които бързо му носят невиждан успех. В негова полза са и текущите събития, като например упадъкът на Медичите, контрастът между богатствата, с които заможните фамилии спонсорират културата и изкуството на фона на задълбочащата се мизерия в Италия, нарастващото недоволство на народа, както и появата на сифилиса, донесен от моряците от Новия свят. Всички тези предпоставки в комбинация с настъпването на 1500 г. и суеверния страх на хората от кръгли дати, водят до обявяването на Савонарола за пророк, идещ да възвести света за последните му дни. Савонарола проповядва, че християнството означава доброта, а не парадиране с богатства и разкош, той не желае война с Римската църква, а само да я очисти от покварата. Някои от бившите му патрони (Лоренцо и Пиеро де Медичи) също се превръщат в мишена за словесните му стрели.
През 1494 г. френският крал Шарл VI напада Флоренция и прогонва властващите там Медичи. Тогава настъпва звездният миг на Савонарола, който става управник на града и въвежда своеобразна форма на демократична република, наречена „Християнска и религиозна република”, обвързваща закона с християнския морал. Фанатизмът на Савонарола и неговите последователи достига своя апогей през 1497 г., когато е издигната Кладата на суетата. От врата на врата те събират всички предмети, свързани с моралния упадък – огледала, козметика, неприлични картини, езически книги, скулптури, настолни игри, шахматни дъски, музикални инструменти, красиви дрехи, дамски шапки, творбите на „неморални” поети – и ги изгарят на огромна клада на Пиаца дела Синьора във Флоренция. Много прекрасни ренесансови произведения на изкуството, включително картини на Микеланджело и Ботичели, са загубени завинаги.
Флоренция скоро се уморява от Савонарола заради жалкото политическо и икономическо положение на града, където Господ очевидно нямал никакво намерение да се намеси и Последните дни не бързали да настъпват. Народът се разбунтувал – кръчмите и игралните зали отново отварят врати. На 13 май 1497 г. папа Александър VI отлъчва Савонарола от Църквата, а през 1498 г. изисква неговия арест и екзекуция. Избухват безредици, но най-накрая доминиканецът се предава и са му повдигнати обвинения в ерес, антидържавна дейност и религиозни грешки. Няколко седмици той и двама негови последователи са изтезавани, за да подпишат признания. Накрая Савонарола ги подписва, но пише и текст, в който моли Господ за милост за това, че в телесната си слабост е направил признания за престъпления, които не е извършил.
На 23 май Джироламо Савонарола и последователите му са изгорени на клада като еретици на Пиаца дела Синьора – точно там, където те издигнали Кладата на суетата предната година.
