Привет орли и соколи! Времето само ни прави по-смели и свободни! Да празнуваме! Това е написал във Фейсбук Игор Тоскунов. Лвовското военно-политическо училище навършва 75 години. На 22 ноември стотици випускници се събират в Москва.
Лвовското училище е като Атлантида: мистериозно появило се и мистериозно изчезнало. Но оставило дълбоки следи
Лвовското училище е като Атлантида: появило се по доста странен начин в Лвов, а след това загадъчно изчезнало по време на мътната и приличаща повече на бардак перестройка. Е, в някоя папка, в някоя библиотека или в Генералния щаб на Руската армия със сигурност има някоя "биографична справка" за Лвовското училище. Но тя не ме интересува. Вълнува ме това, което е в душата ми...
Още повече, че за мен, както и за много други випускници ЛВВПУ отдавна е легенда. Спомням си онзи магически миг преди много години, когато се качих на самолета от Самарканд, за да кандидатствам във факултета по журналистика в старинния Лвов. Забележете - за едно място се състезавахме повече от 30 души! Една грешка на писмения и - сбогом мечти. Успях.
Лвовското училище, разбира се, не е Уест Поинт - елитарната академия на САЩ. Истината обаче е, че ЛВВПУ винаги се е отличавало от всичките 147 военни училища и академии в някогашния Съветски съюз. То не просто се отличаваше, а бе по-престижно и някак аристократично. Знам, че тези думи сигурно ще ядосат много от училите в други висши учебни заведения, но такава е действителността. Лвовската alma mater е наистина нещо специално!
В ЛВВПУ учеха не просто отличници и упорити хора, а истински таланти и чешити. Да те приемат във факултет "Журналистика" трябваше да си медиен човек, изкушен от професията. Културно-просветните кадри пък си бяха истински театрали и кинаджии. Без творческа искра това няма как да стане.
Като структура и учебна програма Лвовското училище бе единственото в света за всички времена. нито една друга страна не е имала специализирано училище за журналисти. Нито една!
И да не пропусна нещо особено важно. Да се учиш и живееш в Лвов е истински късмет. Град, който е сравняван с Берн, Рим, Мадрид и даже с Париж. Сравненията не са мои, а част от туристическите каталози в Европа.
Трябва да си с кожа на хипопотам и мозък на пиле, за да не признаеш предимствата на ЛВВПУ. Дори със завист. Защото забележете: Лвов е град с шест театъра! Плюс опера, филхармония, консерватория, хорова капела със световна слава, хореографско училище, катедрала с един от най-старите органи в Европа и пр. Феноменално, откъдето и да го погледнеш!
Бог вижда, че не преувеличавам. И ако трябваше животът да се повтори, бих заминал отново за Лвов.
Випускници на училището са и десетки момчета от Чехия, България, Словакия, Етиопия, Сомалия, Куба... Общо от 22 страни по света. Ярки личности, доказани професионалисти. Сиви мишчици в ЛВВПУ не е имало, защото нямаше среда за такива.
Затова ще празнуваме 75-годишнината. Среща в Москва. Сърцата ни обаче са там - в Лвов! Докоснати от Бог и Съдбата. Провървя ни. Много ни провървя, момчета!
Михаил Захарчук
https://newsland.com
Писателят Николай Иванов. Над 20 книги, литературни награди, бойни ордени и медали за мисиите в Афганистан и Чечня.
Не забравяйте, момчета!
Николай Иванов, журналист, писател, заместник председател на Съюза на руските писатели. Бил е кореспондент в Афганистан, воювал, награден с най-високите отличия на Русия. Като журналист е командирован в Чечня. Отвлечен от терористи и прекарал в плен 5 месеца. Освободен след операция на специалните части.
Специално за Фрог нюз Иванов заяви: "Съжалявам, че на събирането ни в Москва няма да има българи. Учихме заедно, но най-хубавото бе, че бяхте страхотни приятели. Не забравяйте Лвов и годините, прекарани там. Това бе наистина голяма школа. Животът го доказа".
Монах Варнава, писател, журналист, възпитаник на ЛВВПУ
Колко години, колко зими...
Монах Варнава. Журналист, поет, випускник на факулет "Журналистика" в ЛВВПУ. Работил дълги години в ТАСС и АПН. Автор на книги и текстове на песни. Издал, заедно с игумен Йосиф и Александър Барикин албум с песни "Молба". Във Фейсбук монах Варнава е написал: "Колко години, колко зими минаха... А все съм там. То е за цял живот. Можеш да забравиш много неща, но не и Лвовското училище. Трябва да си изгубил паметта си. Наученото и приятелите остават".
Ташкентският митрополит Викентий отслужва панахида за загинали лвовци в Афганистан.
***
Попитали Радио Ереван:
- Колко водка ще се изпие по повод 75-годишнината на Лвовското училище в Москва?
- Няма човек чак с такова въображение, - отвърнали от радиото
***
ПОЧЕТЕН, НО НЕПЪЛЕН СПИСЪК НА БЪЛГАРИТЕ ЛВОВЦИ
Ангел Колев, журналист
Иван Донков
Велко Яворски, журналист
Петър Дафинкичев, журналист
Цвятко Дончев, журналист
Митко Тодоров, директор на ТБА, зам.министър на културата, директор на НДК
Максим Минчев, ген. директор на БТА
Георги Вучев, журналист
Чавдар Цветков, журналист, издател
Любомир Йорданов, журналист
Вълко Чобанов, човек на света
Тодор Пасков
Огнян Стефанов, журналист
Любомир Денов, журналист
Васил Д. Василев, журналист
Стефан Шопов, журналист
Валери Младенов, журналист
Драгомир Захариев, журналист
Николай Петев, председател на СБП (починал)
Милен Вълков, ген. директор на БТА, председател на СБЖ (починал)
Тодор Стайков, дипломат
Александър Попов, дипломат
Иван Сотиров, журналист, дипломат
Влади Владков, журналист
Красен Бучков, журналист
Здравко Роев, журналист
Иван Колев, бизнесмен
Аглай Горанов
Бенчо Тилев
Бенчо Бенчев, журналист
Иван Генов, журналист
Константин Личев, журналист (починал)
Георги Петров, журналист, поет (починал)
Евгени Генов, журналист
Красимир Стоев, журналист
Красимир Георгиев, журналист
Стоян Узунов, журналист
Румен Иванов
Стоян Стоянов
Венци Василев
Денчо Каменов
Хубен Хубенов
Илия Илие
Димитър Димитров
Пропуснатите да прощават. Не е нарочно.
