Правителството и управляващото мнозинство трябва да гарантират ежегоден ръст на средната заплата с поне 10 процента. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред журналисти. Той извади статистика, според която увеличаването на доходите, освен че е възможно, е и задължително, ако искаме икономиката да не влезе в дефлационна спирала.
Димитров заяви, че повече не иска да чува обясненията на неолиберални икономисти, които твърдят, че няма как доходите да ни растат без да се увеличава производството. По думите му, данните показват, че има сериозен дисбаланс по отношение на това каква е средната производителност на труда у нас и как той е оценен.
Статистиката на Евростат показва, че производителността на българските работници е 47 % от средната за Европа, което само по себе си е нисък резултат. В същото време обаче заплащането на този труд е оценено на 25 % от средните нива в общността. Именно тази разлика трябва да се навакса и доходите на населението да се изравнят с производителността на труда.
Според други данни, изнесени от Димитров, в Европа средно 50-60 % от производствените разходи отиват за заплати на работниците, като у нас този дял е около 40 %.
Именно заради това КНСБ смята да започне натиск - там, където синдикатът има свои структури, да започне преговори с ръководствата на предприятията за увеличаване на доходите.
Ръст на доходите трябва да има, защото в момента страната ни е в поредица от месеци (с изключение на октомври), в които се отчита понижаване на потребителските цени. Тази дефлация се пренася и на производствено равнище, което принуждава предприятията да ограничават производството си, а от там и да съкращават хора.
По мнението на КНСБ ръстът на доходите може да спре тази дефлационна спирала, защото това ще стимулира потреблението, а от там и икономиката. Трябва да се знае, че една дефлация от над 2 % годишно е по-опасна от хиперинфлацията, на която бяхме свидетели през 1997 г., каза още Димитров.
КНСБ настоява минималната работна заплата от 1 януари 2015 г. да се увеличи на 400 лв. (при 340 сега, б.р.). Припомняме, че според председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова едва ли такъв ръст е възможен, като ГЕРБ предлага минималното възнаграждение да остане на настоящото си ниво. Все пак Стоянова подчерта, че е възможен компромис, така че този праг на възнаграждение да се повиши до 360-370 лева.
Пламен Димитров заяви още, че страната ни трябва да се ангажира през следващите четири години да поеме дълг в размер на 3-4 млрд. лв., с който да се стабилизира сектор енергетика, както и да се започнат важни инфраструктурни проекти, като пример за такива има в железниците. Заемът е и нужен, защото се очаква и 2015 г. да бъде нулева в усвояването на европейски фондове от новия програмен период.
Не може най-голямата мина в страната да има вземания за 220 млн. лв., които не знае как ще си ги получи, не може златната кокошка на енергетиката ни - ТЕЦ „Марица изток 2" да отчита загуба за първи път в историята си, възмути се Димитров. Ако скоро не се вземат мерки, можем да очакваме режим на тока, предупреди президентът на КНСБ.
По отношение на данъчната политика КНСБ заяви, че трябва доходите до минималната работна заплата (МРЗ) да бъдат необлагаеми. Тези между размера на една МРЗ и 10 МРЗ трябва да бъдат облагани, както досега - с 10%, а над тях с 15%. Ние така виждаме справедливостта, подчерта Димитров, цитиран от нюз. бг.
