В интервю с основателя на фестивала, разбираме какво е дало начало на това интернационално събитие, чието девето поредно издание се проведе в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” от 15 до 21 септември.
Фестивалът събира студенти и професори от театралните училища на средиземноморските държави за една седмица, през която те работят върху театрална постановка в различни групи. Тази година избраната сцена бе от пиесата на Уилям Шекспир “Укротяването на Опарничевата”. Кулминационната точка на събитието бе последната вечер, когато новоизбраните по време на фестивала интернационални групи представиха тази сцена, която са репетирали последните три дена. Тъй като всеки от студентите говори на майчиния си език, една от целите на фестивала е да се преодолее езиковата бариера и да се постигне комуникация с публиката на общия за всички театрален език. За по-точно обяснение, нека се обърнем към основателя на фестивала проф. Владимир Йефтович:
Професор Йефтович, какво представлява OLIVE? Каква е идеята на фестивала? В много театрални фестивали забелязах, че гледаме представления подготвени предварително. Исках да променя това и да измисля ситуация в която студенти от различни училища и държави биха могли да работят, и създадат нещо заедно. Това което измислих е, уяастниците да подготвят една и съща сцена, която да представят на фестивала и след това всеки да бъде разпределен в нова група с други учител и партньор и за три дена да направят различна интерпретация. Това е главната идея на OLIVE. Всяка година фестивала се провежда в различна страна и училище. Защо “OLIVE” (маслина), защото символизира мир и сътрудничество, а в южно европейския и средиземноморския кръг често не сме в добри отношения със съседите си, или по-скоро не знаем достатъчно за тях. Този фестивал дава прекрасна възможност за сътрудничество и общуване на базата на театралното изкуство, а не на политически или религиозни убеждения. Тук могат да работят албанци със сърби или сърби с хървати, турци с гърци или израелци с палестинци, а това е истинско чудо, което доказва силата на изкуството – може всички да сме от различни нации, но заедно принадлежим към една мисия – да правим мир. Друг интересен феномен присъщ на OLIVE е че всеки от участниците интерпретира пиесата по различен начин – има различни разбирания, в зависимост от коя страна е – например отношенията мъж-жена, или баща-дъщеря са различни при различните нации. Всъщност тази смесица, която се получава по време на фестивала е един експеримент, който показва, че театралният език е универсален и силата на театъра не е толкова в диалога, колкото в действието.
Кое според вас е най-важното нещо, което един ученик или учител може да научи по време на OLIVE?
Може би най-важното е да разберат, че трябва да са подготвени за изненади, да са подготвени за хора, които не ги разбират. Един учител например, може да се чувства свободен преподавайки на свои студенти, но когато за три дни трябва да режисира чужденци, по между им изникват бариери, които не винаги са свързани с езика – може методите на някое училище да са различни. Това всъщност показва доколко човек е готов да се срещне с някой чужденец с който трябва да сътрудничи и да създаде изкуство. Като цяло театралното и кино изкуството са базирани до някъде на тази идея – човек да бъде подготвен и да очаква неочакваното, защото актьорите пътуват постоянно и за да могат да се развиват, трябва да са способни бързо да се адаптират към ситуацията.Защо избрахте Шекспир за тазгодишното издание на фестивала?
Обикновено избирам писател, който е от средиземноморския кръг, имало е гръцки трагедии, Молиер, Биандело. Шекспир не е от този кръг, той е световен писател, но срещата на Катерина и Петручио е в Италия. Винаги избирам сцена с момче и момиче, и по възможност да има голям конфликт, и елемент на любов. При актьорската игра интересното е, че може да се правят големи промени от началото до края на откъса, а специално тази сцена предпоставя към драматични промени – от началото до края да се карат, и да се влюбят.
Каква препоръка бихте дали на всички участници, как да оцелеят като артисти във времето в което живеем?
В днешно време е много трудно да оцелееш като актьор. Важно е учениците да бъдат подготвени за тежките условия, да имат не само техният глас и запас от театрални пособия, но да имат и силна воля, да са подготвени не за кратко пътуване, ами за маратон в изкуството. Целта на един актьор, не е да направи кратка сензация и да стане звезда за един ден, а да живее в изкуството си и съответно да живее от него. Един студент трябва да се подготви за тежка борба и много работа през целият си живот, и също трябва да може да вярва в себе си и в способностите си. Всички артисти са длъжни да развият един интересен и стимулиращ живот, който да е извор на вдъхновение, защото няма да постигнат нищо ако живота им е депресиращ и пасивен.Интересното е, че наистина се разбираше за какво става дума, независимо от двуезичната комуникация, която на моменти допринасяше към комичния елемент. Съдейки по реакцията на публиката, която одобрително аплодираше всяко изминало представяне (общо 10), работата на участниците тази година е била успешна, и резултатът – добър. След като приключи и последната група, на сцената излезе Ансамбъл за българска фолклорна музика село Овчи кладенец, община Ямбол, и вдигна децибелите потапяйки залата в типично българска атмосфера.
снимки Неделчо Хазърбасанов
