Когато се създава новата Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), трябва да бъде намерен отговор на три въпроса – на кого да бъде подчинена, кой да я ръководи и каква да бъде съдбата на унаследената агентурата на двете съставляващи й служби зад граница. Убеден съм, че управляващите имат отговор и на трите въпроса, казва ген. Стефан Стефанов, бивш зам. директор на Служба „Военна информация“.
- Г-н генерал Стефанов, Вие бяхте дълги години във Военното разузнаване, включително и на ръководни позиции в него, как оценявате внесения наскоро за обсъждане в Народното събрание законопроект за създаването на Държавна агенция за разузнаване (ДАР)?
- Първо г-н Спирдонов, първото ми име е Стефан, а не генерал, Стефан Стефанов. Много генерали станахме в тази малка държава, да не говорим за генералите – политици, съветници, депутати и т.н., които се чувстват обидени, ако не се обръщат по този начин към тях. На Вашия въпрос – законопроектът е като поднасянето на претоплено ястие. Нищо ново и много старо. До колкото си спомням, същият законопроект беше вече обсъждан в парламента през лятото на 2011 г. и отхвърлен от депутатите на първо четене, със сериозни забележки. Тогава вносителите бяха господата Иван Костов и Димо Гяуров. Между впрочем, дискусията за обединяването на външнополитическото и военното разузнаване върви много отдавна, още от края на 90 – те години. Мотивите през отделните периоди са били различни и за съжаление, в повечето случаи, конюнктурни, но винаги обвити с патриотични намерения – да бъде повишена ефективността от работата на двете служби, да бъдат намалени разходите за издръжката им и да бъде засилен гражданския контрол над тях. Звучи добре, но всъщност и тогава, и сега се касае до редуцирано сливане на НРС и служба „Военна информация” в Държавна агенция, с орязани правомощия, строго определени задължения и най-важното стриктно контролируема по отношение на използването на добитата информация. Прави впечатление обаче, че този път вносителите, групата реформатори около г-н Атанас Атанасов, с активната подкрепа на партия ГЕРБ, бързат и са решени на всяка цена да изпълнят намеренията си. Предугаждам следващия Ви въпрос г-н Спирдонов, защо се бърза?
- Защо г-н Стефанов?
- Отговорът се крие в разкриването на причините защо през отминалите двайсетина години нито една политическа сила, дори и когато е доминирала в парламента, не е осъществила такава реформа в службите за разузнаване. И знаете ли, бил съм участник в минали събития и съм имал честта да беседвам многократно с авторитетни и високо подготвени бивши служители на службите. Мненията ни съвпадат. Когато се създава нова, т.нар. ДАР, трябва своевременно да бъде намерен ясен отговор на три въпроса – на кого да бъде подчинена, кой да я ръководи и каква да бъде съдбата на унаследената агентурата на двете съставляващи й служби зад граница. Убеден съм, че за разлика отпреди сега управляващите имат отговор и на трите въпроса.
- Искате да кажете, че ръководството на ДАР вече е предопределено?
- Със сигурност. Подчинеността на ДАР, персонално на премиера Борисов, не подлежи на съмнение, кой ще я ръководи – също е определен, а по отношение на агентурата зад граница, каквото е необходимо ще бъде направено от г-н Евтим Костадинов, шефът на Комисията... популярното й название е „за досиетата”.
- Но какво отношение има г-н Костадинов към агентурата на НРС и служба „Военна информация”?
- Решаващо. Познавам много добре сегашното ръководство на военното разузнаване и в достатъчна степен на цивилното и съм убеден, че и двете служби са изпълнили в срок и в пълен обем изискванията на закона, ще го цитирам точно: „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия”. Каквото има по закона е предадено. Но г-н Костадинов иска самоволно, под благословения поглед на президента и особено на г-н Борисов още, досиетата на агентите зад граница. А това са чужди граждани и тях законът не ги касае. Така, че всичко се извършва методично и по план, крайната цел, на която е да бъде изградена удобна и вярна разузнавателна структура.
- А защо трябва да се бърза?
- Защото никой не е вечен, а още повече сегашното парламентарно мнозинство. Г-н Борисов чрез г-н Атанасов (някои недоброжелатели твърдят, че и двамата обичали да им напомнят, че са генерали, но аз не вярвам, защото не мога да си спомня някой от тях да е споменавал, че е завършил Висше военно-учебно заведение) има уникалната възможност друг да е инициатор на тази „ренесансова” идея. Целта е „елегантното окастряне” на потенциала и възможностите и „мотивираното обсебване” на разузнавателния продукт от двете разузнавателни служби и при това под егидата на т.нар. „Реформаторски блок”. Наистина трябва да се бърза. Мнозинството е крехко. Парадоксалното е, че най-настоятелните депутати, в тази насока, от управляващата коалиция, като правило са завършили едно популярно учебно заведение в кв. Симеоново, мечтаели са да работят в разузнаването, но не са успели, поради липсата на необходимия образователен ценз и определени качества. Нямат опит в разузнаването, но имат опит в контраразузнаването и полицейските дейности и приемат новата си роля като божия повеля, въпреки некомпетентността си, което е видно и от съдържанието на законопроекта.
- Какво имате предвид?
- На първо място е принизен статусът на парламента в една парламентарна република. Ролята на Народното събрание по отношение на новата ДАР е сведена само до осъществяването на парламентарен контрол и гласуването на бюджета. В гл.6, раздел 2 на законопроекта е заковано, че председателят на Агенцията се назначава с Указ на президента, по предложение на Министерски съвет. Къде е парламентът? От друга страна, заместник-председателите се назначават и освобождават от Министерски съвет, обърнете внимание, по предложение на председателя на Агенцията. Къде е парламентът? Полицейска работа. С други думи казано, министър-председателят еднолично си назначава целия ръководен състав на Агенцията.
- Други текстове, които Ви смущават?
- Има и други недомислени и противоречиви членове и алинеи. Черешката на тортата е обаче гл. 7, раздел 1,чл. 33, ал. 1, където е регламентирано, че членове на ДАР не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на ДС и РУ на БНА. На практика това означава, че ако бъде приет в този си вид закона, около 25 % от състава на двете разузнавателни служби понастоящем нямат право да останат на работа.
- Има ли ограничение на министъра на отбраната по отношение на информацията, която би могъл на получава от ДАР?
- Вносителите на законопроекта преднамерено ограничават кръга на лицата ползващи най-важния продукт от дейността на службите – обобщената разузнавателна информация. Министърът на отбраната, съгласно гл.5,раздел 3,чл.18,ал.2 има право за достъп до разузнавателните сводки само „съобразно функциите и задачите на Министерството на отбраната”. А защо не в пълен обем ? Вероятната причина е, че в коалиционните правителства, на този пост се назначават не специалисти, а по заслуги и той великодушно се предлага на партньорите, но на тях не може да се има пълно доверие.
- Все пак г-н Стефанов, как ще отговорите на тези, които смятат, че на една малка България с една скромна армия от около 30 000 души са много две външно- разузнавателни служби?
- Ще им отговоря, че не са много. Тук размерът няма значение. Определящи са заплахите за националната ни сигурност. А те нарастват. Според един майор от запаса и бивш служебен министър на отбраната, ние понастоящем се намираме в състояние на хибридна война с Русия. Малка България участва със свои представители и ограничени военни контингенти в повече от осем горещи конфликтни точки по света. На всичко отгоре се явяваме и външна граница на ЕС и преграда за проникването на радикалния ислям на запад. В същото време „реорганизираме” външното си разузнаване, свеждайки двете служби до дирекции. Подозирам, че и тази реформа като фамозната „Визия 2020” се е родила в Брюксел, в кабинета на някой нереализирал се български офицер от запаса, с която е оправдал солидната си валутна заплата. Преди да пристъпим към „афиилиране” на съществуващите разузнавателни структури, както обича да казва един началник на кабинета на военния министър, защо не се анализира задълбочено качеството на добиваната от тях информация. Да се оцени безпристрастно и персонално приносът на НРС и Служба „Военна информация” за своевременното добиване и предоставяне на потребителите на исканата разузнавателна информация и ползата от нея. Крайните резултати, ще бъдат изненадващи за мнозина.
- Защо мислите така?
- Това не е само мое заключение. Но това ще охлади страстите на „експертите” и ще посочи пътя за едно бъдещо обединение, най-общо казано.
- Значи не изключвате такава възможност?
- Не разбира се, но под друга форма и постепенно. Началото може да бъде поставено със създаването на един координиращ орган към Министерския съвет. Практиката с времето си ще покаже, кои структури в двете разузнавания се дублират и могат да бъдат обединени, къде могат да бъдат пренасочени усилията на едната за сметка на другата, как да бъде синхронизирана кадровата им политика и т.н. Вижте г-н Спирдонов, аз също съм радетел на идеята да имаме единно, ефективно и конкурентно външно разузнаване. Но не мога да бъда безпристрастен когато самозванци се опитват да направят от златната кокошка патка и да ни убеждават, че тя ще продължи да снася същите яйца.
- Предполагам, че визирате Служба „Военна информация”?
- Моля Ви, отговорът оставям на Вас.
***
Бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов е роден на 22 юли 1951 г. в Русе. През 1973 г. завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. Служи в Шуменския танков полк като командир на взвод и рота. През 1981 г. завършва Военната академия „Георги С. Раковски“, след което продължава службата си във военното разузнаване. В резерва преминава през 2008 г. като бригаден генерал и заместник-директор на служба „Военна информация“ в Министерството на отбраната. До 2010 г. работи там като цивилен заместник-директор. В момента е председател на Комитета на випуските на ВВНУ „Васил Левски“.
Otbrana.com
Спирдон Спирдонов
