Съжалявам, че хората, които са близко до нашия министър-председател вероятно му внушават неща, които не са много добре обмислени като това, че цесиите са далавери, каза по БНР проф. Христина Вучева.
Днес обаче вече чувам от министъра на финансите нещо по-точно. Той не говори, че цесиите са далавери или незаконни, а каза, че са законни и търси друго решение за някакво ограничаване на възможните щети спрямо средствата, които ще бъдат принудени да плащат от този Фонд за гарантиране. Това също беше грешка – да се насочи толкова енергия, която се оказа, че не е добре обмислена и да се говори, че една търговска сделка, която има толкова дълга история и няма нищо общо нито с квестори, нито с УС на банка, а се прави между двама самостоятелни хора или фирми, тези контрагенти сключват тази сделка и тя не може да бъде окачествявана като законна или незаконна. Това вече беше казано, но се загуби енергия и време, обясни тя.
По отношение на записите в преходните разпоредби в Закона за бюджета, проф. Вучева каза: Прави се опит да се направи едно по-приемливо, макар и недостатъчно смислено в чисто икономически план решение. За преходните разпоредби искам да се обърна към народните представители – когато се стигне до пленарна зала, да се опитат поне да направят уточнение за нещо много важно. Сега се прави уточнение в текста на Закона за банковата несъстоятелност, че банката може да се продава като предприятие и се прави едно доуточнение, според което може и на негови части. Нека да поискат формулиране на това какво означава „част от предприятие на банка“. Тъй като вмъкването на едно такова понятие, без то да е общо формулирано, може да създаде възможности за това, което наричаме „далавера“.
Вече е късно да се опитваме да вливаме някакъв разум, тъй като очевидно законът ще бъде приет. Няма да бъдат признати тези цесии или ще бъдат признати във форма, която няма да донесе нищо, нито на едната, нито на другата страна. В чисто икономически план, ако бяха помислили, цесията позволяваше в този вид, в който беше сключена и счетоводно отразена в самата банка от квесторите, щеше да донесе изключителна икономическа полза. Това щеше да запази работата на тези, които са взели кредити. Тези, които са взели кредити, когато са сключили тази цесия, те са направили договор, който ще им позволи да си разсрочат кредита. Докато банка, която е в несъстоятелност - тя иска незабавно плащане. Така предприятието трябва да бъде продадено, работниците остават без работа, бизнесът е загубен, обясни още проф. Вучева.
