За всяка страна, която прехвърли 3% дефицит, а това горе-долу става ясно в средата на април, има опасност от наказателна процедура от страна на Брюксел. Не че има опасност- за България е сигурна. Това е автоматичен механизъм, каза за Фрог нюз икономистът Лъчезар Богданов от "Industry Watch".
Европейската комисия в кратък срок от няколко седмици инспектира страната и започва процедура, като изисква от нея да каже какви мерки ще предприеме за да се премахне този свръхдефицит. Ние вече бяхме през 2009 и 2010 в подобна ситуация и тогава правителството вземаше такива мерки и даваше план какво ще направи - дали ще вдига данъци, дали ще намалява разходи и т.н. Това ни чака и тази година и на практика е почти сигурно, защото както се движи изпълнението на бюджета, почти сигурно ще се прехвърлят тези 3%, обобщи Богданов.
Според мен БСП брани бюджета, който бе приет от правителството на Орешарски, тоест в оригиналния му вид. И може би това е една честа политическа позиция. Но актуализация се прави за да разреши по-високи разходи, тя няма отношение към приходите. По отношение на разходите, дори да не бадат приети увеличенията, когато са разходи по силата на закона или вече за сключени договори, те така или иначе трябва да се платят. Ако не се платят декември, ще трябва се платят януари. Но това не е спестяване на пари. Спестяването на пари от разходи е, когато можеш да ограничиш министерствата да похарчат тези пари. Когато те вече са сключили договори, може само да се бави плащането. Но това не е икономия, защото ЕК не го приема като такава. Спомняме си, как през 2009 г. не се плати и това се отрази зле на бизнеса. Така икономистът обясни необходимостта от актуализацията на бюджета и гласуването й в парламента.
Намерението на правителството и финансовото министерство е през 2015 г. бюджетният дефицит да е малко под 3%. Това се вижда от началните анонси на министъра на финансите. Според мен е постижимо. Въпросът е колко бързо се отказахме от дефицити, които бяха планирани в рамките на 0,5 до 1%, и изведнъж се радваме, когато сме свели дефицита до 3%. В този смисъл това не е особено амбициозна цел. Със сигурност това е стъпка в правилната посока. Не е особено амбициозна цел и следователно би трябвало да е постижима с някои наистина незабавни, спешни реформи. Вече оттам насетне ние не можем да държим дефицита до безкрайност в диапазона 2-3%. Така или иначе, ако не следващата, то 2016 година ще трябва да имаме още по-големи реформи, така че да се свие дефицитът в много по-ниски рамки, смята той.
В повечето страни лихвите се облагат, както и всички доходи. България по-скоро беше изключение. И това бе начин да се насърчава официалната спестовност в банките Лихвите в България по депозитите са доста по–високи отколкото в страните членки на Еврозоната, така че предимството на българските банки като привлекателност остава. Но по принцип всеки данък отнема част от дохода и всеки човек започва да си прави сметка. Все пак да не забравяме, че ставката в България е 10%, а в някои страни стига до 40-45%, което е доста сериозно за заможни хора с по-големи депозити. При нас ставката е ниска и затова поведението на хората не се изкривява в голяма степен и насочването на спестявания навън ще е ограничен процес, обясни Богданов.
