Конкурсът Евровизия се ражда през 1956 г. и за негов творчески баща се счита Марсел Бесон, въпреки че донякъде е базиран на фестивала Сан Ремо. Идеята е да се създаде международен конкурс за песни, който да се излъчва на живо по телевизията – нова за времето си идея.
Ирина Калчева
Пилотното състезание се провежда на 24 май 1956 г. в Лугано, Швейцария, и в него участват едва седем държави – Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Холандия, Италия и Швейцария. Победител в него става домакинът, но рекордът за най-много първи места държи Ирландия – седем, като три от тях са в три поредни години в средата на 90-те. С развитието на конкурса правилата му постепенно се усложняват и детайлизират, а броят на участниците нараства до 45 в края на ХХ век. С края на Студената война в Евровизия започват да се включват и държавите от Източния блок, като последни се присъединявт България и Молдова през 2005 г. Други седем държави имат права но участие, но никога не са се възползвали от него – Сан Марино (Европа), Йордания и Ливан (Близкия изток), Алжир, Египет, Либия и Тунис (Северна Африка). Ливан се готви за участие през 2005 г., но след скандал то не се състои.
В конкурса по правило участват поп песни, но напоследък в класираните парчета се забелязват много етно и рок елементи – например победителите за 2006 г. LORDI са известна рок група, а песента на 2005 г. „Wild Dances” е с характерни етно ритми. Сред най-известните победители в Евровизия са ABBA, Селин Дион, Нана Мускури, Клиф Ричард, Хулио Иглесиас, Оливия Нютън-Джон и мн. др.
Форматът на Евровизия се променя много през годините, но се запават базовите правила – участниците представят нови, неизлъчвани досега песни, които се изпълняват на живо, без плейбек, по време на конкурса. До 1998 г. домакинът е длъжен да осигури и оркестър, но после това правило отпада. След представянето на парчетата страните гласуват за песен с определен брой точки, като нямат право да избират собствените си представители. Изпълнението с най-голям брой точки става победител и най-голямата му награда е признанието за победата. Въпреки това обикновено се връчва и трофей и държавата получава правото на домакинство на следващия конкурс. От правилата за участие естествено има и няколко изключения – „Големата четворка” на страните, които от 2000 г. насам се класират директно за конкурса поради стабилната им финансова подкрепа за него. Това са Германия, Франция, Испания и Обединеното кралство. Това нововъведение почива на провала на Германия през 1996 г., когато страната не успява да се класира за конкурса.
Провеждането на Евровизия е съпроводено и с няколко скандала. През 1978 г. по време на представянето на израелската песен йорданската телевизия JRTV спира прякото излъчване (което е част от правилата на конкурса), като по този начин бойкотира Израел. Когато става ясно, че Израел ще спечели състезанието, JRTV окончателно прекъсва живото предаване и по-късно йорданските медии отказват да приемат победата на израелските си съседи и провъзгласява за номер 1 Белгия, която всъщност е на второ място. През 2005 г. Ливан се готви за участие, но тъй като ливанския закон не признава държавата Изреал и ливанската телевизия не възнамерява да излъчва изреалското представяне, страната е принудена да оттегли участието си поради нарушаване правилата на конкурса и в последтвие е глобена.
Съвременното лого на Евровизия е одобрено през 2004 г.
