Гимназията ще се раздели на два етапа. Първият е от 8-и до 10-и клас включително, а вторият от 11-и и 12-и, предвижда законопроектът за предучилищното и училищното образование, внесен в Народното събрание от Милена Дамянова, депутат от ГЕРБ, и нейни колеги.
Началният етап е от 1-и до 4-и клас включително, а прогимназиалният - от 5-и до 7-и клас, когато ще се придобива основно образование. Национално външно оценяване, или т.нар. миниматура, държат учениците в края на 4-и, 7-и и 10-и клас.
Целта е да се установи степента на овладяване на материала и компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за учебно съдържание, информира 24 часа. Завършилите успешно 10-и клас вземат удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средното образование. Документът им дава право да продължат обучението си във втория етап и на обучение за придобиване на професионална квалификация. С удостоверението обаче нямат право да кандидатстват във ВУЗ.
Идеята за разделянето на гимназията на две всъщност беше повече ученици да имат някаква степен на средно образование. Задължителна за всички остава матурата по български език и литература. Вторият задължителен зрелостен изпит е по предмет по избор на ученика, като възможностите са 9. Сред тях са чуждите езици, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, история и цивилизация. По желание абитуриентите могат да се явят на 2 допълнителни матури.
Профилите, фиксирани с проектодокумента, са чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт. Профилираната подготовка се придобива във втория гимназиален етап. Всеки профилиращ предмет има задължителни и избираеми модули.
Общообразователната подготовка в основната степен е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи предмети. Изключение се допускат за вечерната, задочната и индивидуалната форма, за училищата по изкуствата и спорта. В проектозакона са предвидени поощрения на педагозите с "морални и материални награди за високи постижения". Учениците пък нямат право в училище да внасят оръжие, цигари и алкохол. Трябва да се държат уважително към учителите и институцията.
С цел демократичност към детските градини и всяко училище се създава обществен съвет. Той трябва да се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращ орган, както и поне трима родители. В професионалните училища пък
в обществения съвет трябва да има представител на бизнеса.
Общественият съвет се свиква на съвещание най-малко 4 пъти в годината, като първият трябва задължително да е в началото на учебната година. Училището трябва да си има и настоятелство, което съдейства за намиране на допълнителни пари, помага при организирането на училищното хранене, осигуряването на транспорт. Членовете на настоятелството са длъжни да сигнализират контролиращите органи, ако имат информация за нарушения.
Учебниците по един предмет може да са неограничен брой. Вносителите на проектозакона не предвиждат ограничение. В момента в действащия закон за народната просвета пише, че те трябва да са до 3 по предмет.
Познавателните книжки, учебниците и учебните помагала трябва да са съобразени с възрастовите характеристики, както и да насърчават самостоятелността и критическото мислене, пише още в проектозакона. Процедурата по оценяване и одобряване на проекти се открива със заповед на министъра на образованието след утвърждаване на нови програми. Министърът одобрява всички проекти на учебници, за които след оценяването е установено, че отговарят на държавния образователен стандарт.
За всяка учебна година пък министърът утвърждава списък с учебниците, които може да се използват в училище. Той трябва да се публикува на интернет страницата на МОН. Учебниците се избират от учителя, който преподава в паралелката по съответния предмет.
