България е най-замърсената държава от страните-членки на Европейската агенция по околна среда /ЕАОС/ по отношение на фини прахови частици с диаметър под 10 микрона /ФПЧ10/ за 2012 г., следвана от Полша и Словакия.
Това съобщи Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/, позовавайки се на публикувани данни от последния годишен доклад на ЕАОС за качеството на въздуха, цитирана от БТА.
Фините прахови частици са най-сериозният замърсител и за Европа. У нас процентът на населението, изложено на наднормени нива на ФПЧ10 за 2012 г. е близо 90 на сто и е значително над средният за Европа (38 на сто).
Причините за наднормените стойности в страната са битовите, транспортните и промишлените дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки.
Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания.
Най-замърсените градове в България по брой превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 са Перник, Димитровград, Видин и Пловдив, сочат данните от доклада. Средногодишна концентрация на фини прахови частици под 2.5 микрона /ФПЧ2.5/ на европейско ниво, включително и за България, е под нормата. Единствената страна, превишаваща средногодишната концентрация, е Полша.
Средногодишната концентрация на азотен диоксид в европейските страни е под нормата, като България е сред държавите с ниски нива на замърсяване. През годината превишение на нормата е регистрирано в някои пунктове на София и Пловдив, като основен източник на емисиите е автомобилният транспорт.
Концентрациите на серен диоксид в България са под нормите, като има локални и епизодични замърсявания в Перник и Гълъбово. Основните източници на серен диоксид са топлоелектрическите централи, сочат данните.
Високи концентрации на озон се наблюдават на високо разположени станции. По отношение на максималната осемчасова концентрация за озон страната ни е около нормата, като най-високи концентрации са регистрирани в Италия и Хърватия. Делът на населението в България, което живее при нива на озон над краткосрочната целева норма е 3,81 на сто и е по-малък от средният за страните-членки на ЕАОС - 14 на сто.
По отношение на други атмосферни замърсители, включени в доклада, като въглероден оксид, бензен, олово, никел и арсен не съществуват проблеми с постигане на целевите норми за замърсяване в България.
Само през 2011 г. в Европа са регистрирани около 400 000 случая на преждевременна смърт, свързани с влиянието на замърсения въздух върху човешкия организъм. Почти 95 на сто от градското население в Европа е изложено на замърсители на въздуха, с нива смятани за опасни от Световната здравна организация, пише още в съобщението.
