От първия прочит се вижда липсата на реформи и продължаващата тенденция към задлъжняване на страната ни, така Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика, коментира по БНР проектобюджета за 2015-а година.
По думите му, догодина трябва да се намери вариант за допълнително свиване на разходите. Прави впечатление, че и през следващите години икономиката ни ще върви с много бавни, почти незначителни темпове нагоре, което със сигурност няма да доведе до подобряване на живота ни, каза още той.
Без много изненади, с продължаване на някои негативи, които вече знаем, а именно, че дефицитът е доста голям за 2014-а година с актуализацията на бюджета, над 3-те процента, и всъщност бюджетът за следващата година е тази средносрочна рамка до 2017-а предвиждат едно поетапно смъкване на дефицита, но първо на 3–2,5–2%, т.е. ние чак през 2017-а година ще влезем в собственото си ограничение в Закона за публичните финанси от 2% дефицит. Макар този проектобюджет да е в известна степен консервативен – няма ги тези оптимистични очаквания за милиарди нови приходи, но можеше да бъде малко по-амбициозен, особено що се касае до разходната част. Една от новините е, че например регионалната програма се закрива, това наистина до голяма степен беше политическо харчене на пари. И например възрастта за пенсиониране се покачва отново от следващата година, но няма друга голяма новина. Според мен обстоятелствата в икономически и финансов план изискваха да има новини, т.е. да има реформи, по-големи и по-смели промени. Това е бюджет, който по-скоро връща към едно познато статукво, не предлага нещо ново, което да промени средата към по-добро.
По отношение на осемте милиарда нов дълг, Ганев заяви: Половината от този дълг – 4 милиарда – се прави с краткосрочен дълг –т.нар. мостово финансиране. Този дълг ще бъде рефинансиран през следващата година. Друга голяма част е дефицитът през следващата година, който е 2,5 млрд. и той изцяло вече влиза в дълга, тъй като нямаме буфери във фискалния резерв.
Има тенденция на задлъжняване. Вече имаме 7 години на бюджетен дефицит – от 2009-а до 2015-а, ако този бюджет се приеме, с прогнозата 2016-2017 също да сме в дефицит. Вървим убедително към 10 години, в които сме само на минус.
Въпросът е, освен да действаш консервативно, когато правиш общата рамка, в отделните сфери все пак да промениш начина, по който функционират – това не прозира в този бюджет.
Петър Ганев коментира и увеличаването на ставката и разширяването на обхвата на данък "лихва": Аз не мисля, че си струва самият данък. Неговата конкретната ставка и бюджетната цел да съберем някакви пари чрез този данък е по-маловажна от това да имаме стабилни банки и хората да държат парите си в банковата система.
