Лятото на 2014 г. бе белязано с нечувани препирни около финансирането на плановите археологически разкопки в България. Многократно съм отбелязвал, че те са особено важни за прохождащия културен туризъм у нас, защото именно плановите проучвания дават на страната обекти като Долината на тракийските царе край Казанлък, старите столици, Перперикон и Татул. Затова непрекъснато пледирам за изграждане на система от приоритетни обекти с особено значение, коментира пред Фрог нюз археологът проф. Николай Овчаров.
В хода на кавгите някой си позволи да нарече Перперикон „малко и незначително антично и средновековно градче”. По тази причина в края на лятото и малко преди приключването на разкопките през октомври аз поръчах да бъдат направени въздушни снимки. Те се извършиха с модерната технология на дрона – малки управляеми хеликоптери с монтирани на тях камери. Сега за първи път показвам снимките, които съм убеден, че ще развълнуват и най-предубеден човек.
Някои задължителни обяснения. На фотографиите ясно се вижда наситената гъсто със сгради крепост в най-високата част на хълма, Акропола, която е естествен център на целия скален град. Непосредствено под нея от юг е грандиозният Дворец-светилище, с когото през ІІІ в. са свързани чрез обща крепостна стена. Към Двореца-светилище води изсеченият в масива скален проход – Свещения път (вж. снимка № 01) Там са концентрирани най-важните представителни помещения, сред които прочутата открита към небето зала с Олтара на Дионис, спомената още от Херодот. Именно там са били Александър Велики и бащата на Октавиан Август.
На снимка № 02 пък се вижда отлично целия огромен обем на града.
Разкритите досега части от Акропола и Двореца-светилище като сърп обхващат гъста гора. Под нея се намира Южното подградие, което до този момент въобще не е разкривано по археологически път. Според нашето разузнаване то е застроено също толкова гъсто, както първите два елемента на града и вероятно има собствена крепостна стена. Друго подградие има от север на Акропола.
Третата снимка е направена точно над Акропола.
Вижда се изключително гъстото застрояване с представителни и жилищни сгради, езически храмове и християнски базилики. Освен това много ясно се вижда съвсем малкия сектор, който е останал за да може Акропола да бъде напълно разкрит. Именно за него бяха необходими тези 200 000 лв., за които пледирах толкова в началото на лятото.
А ето и някои данни за обема на свършената работа през петнадесетте години мащабни разкопки от 2000 до 2014 г:
1. Общата разкрита площ на скалния проход, Двореца-светилище и Акропола с връзката между тях е 18 580 кв. м., т. е. почти 20 декара. Освен това на различни места са направени допълнителни сондажи и проучвания на площ от 2380 кв. м., където са открити средновековни църкви, езически гробници, работилници, цистерни и водещи към Перперикон пътни артерии.
2. Безспорно най-внушителният ансамбъл е Дворецът-светилище, чиито приземен етаж е изцяло изсечен в скалите и има разгърната площ от 2825 кв. м. Освен това нагоре той се е развивал на още поне три етажа, което личи от дупките за дървени греди в околните скали.
3. Заедно с безспорния лидер обаче в Акропола са разкрити сгради и ансамбли, които силно впечатляват с размерите си. Те са изцяло от камък и са се развивали на два-три етажа. Ето някои от най-представителните:
- Малък дворец (резиденция на римския наместник от ІІІ-ІV в.) – размери 27/22 м с обща застроена площ от 594 кв. м на приземния етаж.
- Сграда № 15. Размери: 12.5/10 м, площ 125 кв. м на приземния етаж.
- Сграда № 33. Размери 24/7 м. с площ от 168 кв. м на приземния етаж.
- Разкритата през 2014 г. сграда № 43 с размери 12/11 м и площ на долния етаж от 132 кв. м. Вероятно е използвана за събиране на събранието на гражданите.
Приведените данни ясно показват, че Перперикон за времето си е бил един сериозен град. Изсичането на сградите в скалите пък го правят уникален в световен мащаб. Доразкриването на малката останала част от Акропола и завършването на големия европейски проект за инфраструктурата му без съмнение ще го направят водещ обект на културния туризъм в България. Впрочем и сега той приема повече от 250 000 туристи годишно, подчертава проф. дин Николай Овчаров.
