Необходимо е да се мобилизират частни инвестиции, но това няма как да стане без публични инвестиции. Това каза президентът Росен Плевнелиев след среща със заместник-председателя на Европейската комисия и комисар по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева, предаде Фокус.
Държавният глава обясни, че темата на срещата с Кристалина Георгиева е била планът за инвестиции, който е бил обявен от ЕК. „Това е изключително амбициозен, навременен и визионерски документ. Приветстваме този план за инвестиции на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Този план цели мобилизирането на много сериозен ресурс – около 300 милиарда евро – като допълнителни публични и частни инвестиции за следващите години в Европа. Планът за инвестиции е решителна стъпка за възстановяване на европейската икономика, за подобряване на инвестиционната среда и за създаване на нови работни места”, посочи Плевнелиев.
Той обясни, че през последните години в Европа и в България се наблюдава траен спад на инвестициите. „В българските и в европейските банки има голямо количество ликвидни средства и свободен ресурс, но няма достатъчно инвестиции. Необходимо е да се мобилизират частни инвестиции, но това няма как да стане без публични инвестиции. На обществения ресурс трябва да се гледа не просто като на пари за харчене, а като пари за инвестиране и преди всичко като мултипликатор – държавните пари и до тях още повече пари от частния сектор. Не бива да изграждаме стена между едното и другото, а напротив – заедно, в пакет, ефектът ще бъде огромен. Предизвикателството е средствата, които банките и в момента държат, да бъдат вкарани в реалната икономика. За тази цел е необходимо държавата да поеме своята част от риска – това ще отпуши и допълнителна вълна на частни инвестиции”, заяви Росен Плевнелиев.
България разполага със сериозен брой стратегически проекти от европейско значение. За съжаление, за някои от тях към момента нямаме ясен източник на финансиране. Бих посочил автомагистрала „Черно море”, „Дунав мост 3”, „Дунав мост 4”, скоростния път Русе-Свиленград, някои газови интерконектори със съседни държави. Трябва ли да чакаме чак отвъд 2020 г., за да може да започне изпълнението на тези проекти? И тук планът за инвестиции на ЕК идва точно навреме и на място, каза още президентът.
„Той ще ни научи как да правим публично-частни партньорства, ще ни помогне да можем да подкрепим стратегически приоритети в българската икономика – не всички, но например такива като енергийната ефективност, енергийната диверсификация, транспортната и енергийната инфраструктура, цифровата икономика. Това са сектори, в които има огромен интерес на частния капитал и може да имаме истински мултипликатор, т.е. държавните пари да доведат до мултиплициращ ефект с още повече пари от частния сектор”, посочи държавният глава.
По неговите думи има много дългосрочни и смислени проекти, по които може да се работи. „За съжаление, в България не успяваме да финансираме всички качествени, смислени и дългосрочно важни, стратегически проекти за България именно поради липсата на достатъчно ресурс в бюджета, но и, бих казал, заради липсата и на инструменти, с които да отключим нови възможности за финансиране и изпълняване на тези проекти. Независимо дали са магистрали, енергийни проекти – всички чакат държавния бюджет, но държавата не може да финансира всичко – не е редно и не е необходимо. Държавата може да даде от своя ресурс, така че да отключи потенциала на банките, на частните инвеститори, които да помогнат тези проекти да се случат”, уточни Плевнелиев.
„Публично-частното партньорство, за съжаление, в България е лоша дума, а не е така. Публично-частното партньорство по света е изключително добре работещ двигател за икономическо развитие. Не е срамна дума, а е славна дума за тези, които могат да правят прозрачно, ефективно, коректно с парите на данъкоплатците публично-частни партньорства”, заяви президентът. „Затова и Европейският фонд за стратегически инвестиции за нас е изключително навременна инициатива, която ние приветстваме. Тя ще изиграе ключова роля за европейската икономика, но и ще подкрепи българската икономика със сигурност. Обаче зависи от нас. Новият европейски фонд ще поеме риска да подкрепя жизненоважни и структуроопределящи проекти, като се използват и знанията на Европейската инвестиционна банка и нейните възможности да управлява проекти”, допълни Росен Плевнелиев.
„Едновременно с това имаме и още стълбове на тази инициатива, а именно премахване на бюрократичните пречки, бюрократичния подход и осигуряването на частния ресурс като мултипликатор на държавното финансиране”, каза още държавният глава.
