Ние, представителите на кинообщността в България, обединени в неформална група на сценаристи, режисьори, кинооператори, актьори, продуценти и др. от средното и младото поколение на кинотворците у нас, изразяваме своето категорично несъгласие с назначението на г-н Славчо Бинев за председател на Парламентарната комисия по култура и медии към 43-тото Народно събрание. Това назначение е неприемливо както по етични, така и по професионални причини. Мотивите за несъгласието ни са следните:
Г-н Славчо Бинев никога не е притежавал каквито и да е компетенции, знания и умения в областта на културата. Той никога не е проявявал публично дори елементарен интерес по отношение на проблемите на българската култура, свързани с финансови и административни тежести, с липсата на стратегия и визия за управлението. Дълбоко се съмняваме, че г-н Славчо Бинев има познание за ситуацията и възможност да предложи както обща концептуална рамка за нова културна политика, така и микростратегии за управление на отделните културни области, сфери и гилдии.
Съвременното администриране на културните институции и звена като театри, библиотеки, читалища, киносалони, музеи, галерии, концертни зали и пр. изисква компетентност и далновидност, различни от тези, които са необходими за администрирането на един попфолк клуб.
Управлението на културните индустрии в съвременния свят предполага както дълбинно познание на динамиката на културната ситуация, така и модерно икономическо мислене - само така сферата на културата може да се превърне както в значим национален капитал, така и в сериозен двигател на икономиката. Това дълбинно познание и това модерно мислене отсъстват у новоназначения председател на комисията.
Назначаването на г-н Славчо Бинев е удар и върху онези парламентарни партии и групи, предложили и одобрили кандидатурата му. В качеството си на избиратели ние не подкрепяме решението на своите избраници, застанали зад това назначение и не приемаме, че нашето бъдеще следва да става жертва на какъвто и да било политически пазарлък.
Оставаме с очакването, че направеният и очевидно необмислен избор, ще бъде преразгледан и в българския парламент ще се намери човек, значително по-достоен и далеч по-ангажиран с проблемите на културата у нас. Ако това не се случи, културно изразеното от нас несъгласие може да прерасне в шумен протест.
