В нашите представи единствените гайдари сме ние и шотландците. Как така един общо взето еднакъв инструмент се е разпространил на две толкова отдалечени едно от друго. Работата е там, че днес популярността на гайдата е свързана с доста допълнителни наслагвания, така че да си мислим, че само ние и шотландците я използваме.
Става дума за един доста древен инструмент, който съществува из цяла Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Имаме информация от Светоний, че император Нерон е свирил на гайда, която се е наричала тибия утрикулария. В Рим тя е дошла от древна Елада, където съществува аскаулоса, буквално кожена торбичка за вино и флейта. А гърците пък имат този инструмент от хетите, 1 000 години преди новата ера. Ето как гайдата е много стара. И нищо чудно това всъщност да е естествената връзка между нея флейтата, един от най-старите духови инструменти, с някакво вместилище за въздух, по-голямо от капацитета на дробовете ни. Така че този механизъм е доста прост и човек лесно може да се сети за него.
Най-старите гайди са хетски. Пътят на разпространение обаче, както забелязвате, е от Близкия Изток през Гърция, Балканите, Рим, та чак до северозападните краища на континента. Ако информация за гайди по българските земи имаме от X век и то заради един персийски пътешественик, който посетил източната римска империя, то информация за шотландски гайди има едва от XVІ век. Но това не означава нищо. Едната информация включва празничното свирене, а другата е за бойно свирене. Шотландската гайда е направила впечатление на боен музикален инструмент, но преди да бъде такъв е съществувала като празничен. Със сигурност можем да заявим, че балканската гайда е по-стара от шотландската.
Още нещо любопитно. Шотландската гайда не е претърпяла твърде много метаморфози от първите си описания. Балканската обаче е. Тя увеличила обема си. Описаните от персийския пътешественик гайди са по-малки. Увеличеният обем идва по османска линия, дори самата дума гайда идва от лазки език. Това е народност, обитаваща днешна Турция и Грузия. Именно лазите, в рамките на Османската империя, имат тези големи гайди, които приличат на каба гайди. И точно в рамките на Османската империя ние, гърците, сърбите, хърватите приобщаваме не само думата, но и инструмента. Каба гайда - родопския музикален инструмент, който много прилича на турския тулум, но и на грузинската гудаствири, отново е по-стар от шотландската гайда. Дали тяхната се е развила естествено, от римските разновидности, на по-малки торби с тръби или са заимствали на свой ред източните, все още е въпрос на спор. Но следвайки логиката в пътя на разпространение на гайдата от Изток на Запад, нашите гайди определено са по-стари.
