Видимо е, че правителството ни няма единна оценка по въпроса за "Южен поток". Това, което трябва да се прави, или, още по-точно, това, което не трябва да се прави, е да се чака какво Брюксел ще каже или, още по-точно, какво Вашингтон ще каже. Защото тук има една вярна интуиция, споделена и от мало, и от голямо, и от едрите, и от дребните партии, че българската външна политика е много условно, направо казано, нищо не значещо понятие.
Това коментира психиатърът и бивш депутат д-р Николай Михайлов пред БНР. Едрите проекти от типа на "Южен поток", не се замислят, нито пък осъществяват, с активното и решаващо участие даже и на Бойко Борисов, от когото зависи почти всичко под Слънцето. Това е за домашна употреба обаче! Иначе е ясно, че сега Путин, който управлява една страна в голяма финансова криза, а рублата е извънредно немощна и няма перспективи да се съвземе, ще трябва да отлага този проект.
Дали това е изчерпателната причина да се обади от Турция, забележете, именно от Турция, и да съобщи на България, която Русия е освободила именно от османско владичество, че този газопровод ще минава евентуално през Турция, а не през България, с други думи: "Добре дошли там, откъдето сте тръгнали преди нашата намеса!", от османската, сега неоосманската, в потенция, империя.
Ето това е скритият и, в някакъв смисъл, печален, струва ми се, извод от тази дипломатическа фигура Путин да каже нещо от Турция за България, от непосредствена близост, само че от южната съседка. Той ни връзва, символично, на геополитическа къса верига, от Турция. Това е някаква игра на живот и смърт за неговото управление. Няма никакво съмнение, че този "Южен поток" е от интересите на Европейския съюз. "Южен поток" е, така да се каже, стратегическа инициатива на Русия за влияние върху Европа, която трябва да бъде прекратена.
Това е Вашингтонската воля и оттам направиха оценката, че става дума за успех. Важно е да се каже, че българското правителство реагира гузно, лицемерно и като множествена личност, нещо като разтроен и разчетворен човек.
По повод протеста срещу избирането на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии, д-р Николай Михайлов заяви:
Намирам за преувеличено, че тези актьори, които се явяват по сутрешните телевизионни блокове, са интелектуалци. Не са! Те са представители, в една основна част, на тази чалга култура, на която съответства Слави Бинев, като председател на комисията, и Вежди Рашидов, като министър на културата. Не разбирам техния гняв, тъй като те са сродни по дух.
Вижте ги вечер в развлекателните предавания какво правят. Не споменавам въобще Александър Морфов. Прочетете интирвюто на Иван Добчев в последния брой на в. "Култура", за да видите един глас отвътре, който описва тази театрална ситуация по начин, по който моите думи бледнеят с това, което говори той.
Слави Бинев е много лесна мишена, спаринг партньор за малодушни революционери. Нека тръгнат срещу първомайстора на българската политическа чалга! Слави Бинев е едно нелепо лице, но е екстензия на същия този Борисов, когото те приветстват, защото нямат въображение какво може и какво не може в българската политика.
