Срещите с техните днешни наследници предстоят и ако българският ген се окаже жив като родова памет при някой от тях, това ще е поредното доказателство, че Самуил е български цар, казва за Фрогнюз Георги Генов.
интервю на Ана Кочева
- В разгара на честванията, посветени на 1000-годишнината от смъртта на Цар Самуил, на книжния пазар се появи Вашата книга „Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия”. С какво тя разбуни духовете в историческите среди и провокира силен журналистически интерес?
- На първо място с факта, че в нея се представят документи от чуждестранни архиви и чрез строго научен анализ, но на популярен и разбираем език, доказвам категорично българския произход на цар Самуил като наследник и продължител на Крумовата династия, а чрез браковете на синовете, дъщерите и племенника си (Иван Владислав) и впоследствие на техните наследници – като прародител и проводник на българския царски ген в няколко значими, исторически известни родове от Западно-европейската аристокрация.
- Много мистериозно…
- Всички използвани и приложени документи ни водят по тази мистериозна генеалогична пътека – като тръгнем от брака на Андроник Дука с Мария Българска-Владиславова през ХІ век ( отразен в „Златна книга на италианската аристокрация”), минем през брака на Ирина Владиславова –Дука с Алексей І Комнин и тяхната дъщеря, Анна Комнина – най-ерудираната за времето си историчка, която не пропускала да подчертава в писанията си своя български произход („от великия цар Самуил и Комитопулите…”), а после, преброждайки години и бракове стигнем до 17-ти в., когато се кръстосват двата знатни италиански рода - Делла Торре (носещ българските царски гени) и Миструцци ди Фризинга, за да родят през следващите поколения многобройната фамилия на Фризингите. Срещите с техните днешни наследници предстоят и ако българският ген се окаже жив като родова памет при някой от тях, това ще е поредното доказателство, че Самуил е български цар, а не измислен „македонски герой”, което пък е много силен и важен политически коз за България в днешно време.
- Тези факти вероятно ще доведат и до следващи корекции…
- Да, това е така. Историческият анализ на всички документи, събирани в продължение на десетина години от мен, ми дава възможност да коригирам една фактологическа неточност (вероятно поради липса на достоверни български извори и източници), допусната от италианските колеги, работили по генеалогията на знатните италиански родове, а именно – че принцеса Мария ди Булгара, споменавана в редица италиански документи като дъщеря на Габриел (Гаврил Радомир) е всъщност внучка на Самуиловия племенник - цар Иван Владислав от сина му Траян. Във всички италиански документи принцесата е Мария Българска, или Мария ди Булгара, което е второ, макар и косвено доказателство, че Самуил и Иван Владислав са български царе, а не „македонски”. И още – по индиректен начин книгата внушава идеята за уважението и почитта на средновековната балканска и европейска аристокрация към българските царе Самуил и Иван Владислав като могъщи и силни държавници, чрез приемането на техните наследници в своите родословия със статута на знатни, с царски произход люде. Така че ще се радвам книгата да има своето специфично място в днешната българска историография и с това, че е с отворен край, даващ възможност на млади историци, студенти и докторанти да потърсят „своята” тема за работа в голямата тема „Самуил и неговите наследници в Италия и Европа днес”.
- Всичките тези проучвания, които предстоят, няма да минат без теренна работапо споменатите места. Ще има ли такава?
- Да, разбира се, ще правим експедиция най-рано през януари - март. Трябва да се посетят задължително местата, където живеят най- много представители на рода Миструци Де Фризинга. Те са градчето Ронки дей Леджионари (на няколко километра до Триест). Там намерих родословното дърво на фамилия Миструци. Трябва да се посети и Фризинга - в Южна Бавария, където по времето на първия крал Отон Първи, се заражда фамилията Де Фризинга. В родословието им има светци ; епископи и архиепископи на фрайзинг (така е произношението там). Дотогава е оторизирана да търси живи наследници, които аз намирам чрез документите, но не съм се свързал, Анна Мария Гюзелева - съпругата на певеца Никола Гюзелев. Тя се прибира в Италия преди Коледа и ще се направят лично първите сондажи. В експедицията ще влязат : г-жа Елена Димитрова - режисьор; аз, като сценарист; оператор и двама преводачи, съответно на немски (Георги Маринов) и на италиански (вероятно Анна ще превежда).
- А възможно ли е някъде по света да се открият наследници и на други български аристократични родове?
- Относно издирването на други аристократични родове, в САЩ се натъкнах на документи за рода Шишмановци, издънки от който живеят в САЩ. В Италия пък има български аристократи от по-късно време, избягали там след краха на Втората българска държава. Роднини на Самуил са избягали и в Маджарско. Но за това - друг път.
