След 25 години лутане се върнахме там, където уж оставихме развития социализъм. С лихвите на парите ни в банки и лавинообразно растящия държавен дълг паднахме до нивото на 1989 година, но при значително по-лоша икономическа среда. Последните икономически реалности в България са не само тревожни, но и изключително опасни.
Ставаме свидетели на връщането на някои от най-негативните черти на плановата социалистическа икономика от края на БайТошовото управление, които доведоха и до промяната в политическата и икономическата система на страната. Днес допълнението е, пълната липса на някои социални придобивки и усещането за несигурност. Какви са фактите?
Приликите
Лихвите по депозити в търговските банки, където българите - като физически лица и фирми държат около 60 милиарда лева - се сринаха до нива, познати ни само по времето на соца: около 1-1.5% годишно. При една реална инфлация от 2-3%, това ще означава, че всеки вложен в трезора лев губи годишно по 1-2% от реалната си стойност. Веднага възниква въпросът: какво ще стане, когато хората усетят това? Вариантите не са много, тъй като фондовият пазар в страната не е голям и търговията с акции е вяла поради липсата на работещи и печелещи предприятия. Остава единствено покупката на материални ценности като злато и имоти.
Държавният дълг, който навремето бе една важна причина за падането на Тодор Живков от власт /през 1989 година той бе около 11 милиарда долара/, и който ние изплащаме вече 25 години, днес отново тръгва нагоре и то с такива темпове, че вероятно още това правителство ще изпревари нивата от 1989 година. В момента по официални данни на БНБ той е 9.4 милиарда евро. Приликата с 1989 година е ужасяваща - през 2015 година към тази сума ще се добавят още около 8 милиарда лева или 4 милиарда евро, от които поне 1 милиард ще е чисто нов дълг, а с останалите - евентуално плащане на стар дълг при излизане на падеж.
Хората в страната са недоволни от управлението - гласувалите под 50% на последния вот доказват това. В същото време управляващите продължават да смятат, че всичко е ОК, че самият факт на тяхното избиране им предоставя възможност да налагат решения, които са меко казано непопулярни. В политиката се въртят едни и същи лица от средите на основните партии и ако има промени някъде, те са повече персонални, а не на политики.
Стоките, които се намират и са сравнително достъпни за масата българи днес, са често некачествени, но затова пък сревнително евтини. С намаляването на доходите, което е заложено да продължи и през 2015 година с параметрите на новия бюджет, все по-малко ще са оборотите дори на магазини и супермаркети за ежедневни стоки като хляб, мляко, плодове и зеленчуци. Значителна част от тях са контрабандни, за тях не е платено мито и данък и това позволява ниската цена. При соца ниската цена също бе за сметка на качеството, макар и причините да бяха различни.
Разликите
Лихвите по кредити остават в пъти над средноевропейското равнище. При това положение няма как да има мераклии да взимат пари назаем от банките. Още известно време трезорите ще печелят от огромната вече разлика между депозирани и раздадени като кредит средства, но това ще свърши в средносрочен план. Увеличават се така наречените "лоши кредити", които не се обслужват - последните данни сочат рекордно ниво от около 23%. При това със сигурност има още поне 10-15%, които са на път да станат необслужвани. Картината вещае трудни дни за свикналата на добри печалби банкова система, но и за парите на обикновените българи, които се обезценяват, а няма в какво да бъдат инвестирани, освен в недвижимости. Но и това е до време.
Лавинообразното нарастване на държавния дълг не е обезпечено с активи, собственост на държавата, а само от бъдещи приходи от данъци на населението. През 1989 година страната имаше индустрия и пазари, оценени по различни критерии между 50-70 милиарда долара, а днес няма нищо. През 1989 година само за "Булгартабак" австрийците предлагаха 2 милиарда долара заради позициите му на руския пазар и познатостта на марките цигари, които продаваше там. Преди няколко години продадохме останките от могъщия някога холдинг за смешни пари - стотина милиона евро, колкото е само стойността на притежаваните от него сгради. Сега "Булгартабак" пада стремглаво надолу.
Някога западните банки ни даваха кредити, защото имахме обезпечение, сега ни дават, за да не фалираме като Гърция, но така идните поколения се задължават да изплащат с данъците си непосилни суми.
Хората имаха спестявания и лична собственост през 1989 година - вили и апартаменти, коли, макар и повечето съветско производство. Сега имаме само коли, огромната част втора употреба на по 15-20 години, стари жилища, които трябва да бъдат санирани /понелките/ и нови, за които имаме кредити, които трудно плащаме. През 1989 година безработицата бе около нулата, макар доходите да не бяха високи. Днес колко са безработните извън официалната статистика е трудно да се каже. Но като се знае, че имаме под 2 милиона работещи, 2.2 милиона пенсионери и около 2 милиона емигранти, постоянно или временно живеещи навън, се вижда нерадостна картинка. Вече стигнахме прага, при който парите от работещите извън страната българи годишно надвишава постъпващите в икономиката европейски фондове, а лошото тепърва предстои.
Правителствата през последните 7-8 години не са направили нищо, за да подобрят условията за бизнес и резултатите са налице. Най-големият работодател в страната е държавата - чиновници, служители, полицаи. Следващите я в списъка частни структури са с пъти по-малко заети. Днес да имаш пари за що годе нормален живот по български означава две неща - да си част от чиновническо-политическия апарат или да работиш за 3-4 монополни структури в търговията, енергетиката, медиите или строителството. Много малко са тези, които имат чуждестранен работодател и са сравнително добре осигурени.
Изводите
Чакат ни години на "живот по Дянковски", макар и без идеолога на голямото свиване на коланите Симеон Дянков да е тук. Това означава постоянни политически бури и брожения, честа смяна на желаещите да водят бащина дружина и вероятно обществени трусове и ексцесии. След като загубихме значителна част от интелигентните и умни нашенци, предпочели да работят в чужбина, където получават доходи като бели хора, очевидно промяната у нас ще трябва да се извърши от по-необразовани и посредствени личности.
В следващите години свиването на доходите ще доведе до тотално обедняване на около 30-40% от населението, особено това над 50 години, което няма перспективи да направи коренна промяна в живота си. Младите хора, които имат тази даденост, ще продължат с нарастващи темпове да търсят реализация в страни, където има работеща законова, охранителна и правна система и където доходите са в пъти над родните.
Българи все повече ще се превръща в това, което бе записано още в първия план за реформи у нас - "Ран-Ът" - страна на слуги, призвана да обслужва идващите да почиват у нас средни и бедни слоеве от Западна Европа и Русия, открили тук удобно и евтино място за почивка и релакс. Икономиката ще се свие до евтин туризъм, енергетика, търговия и строителство, но в мащаби, които конюнктурата позволява.
Корупцията и престъпността ще станат официална характеристика на страната ни и вероятно в по-далечно бъдеще ще се наложи да внесем охранители за пребиваващите и местните сравнително по-богати хора, за да ги запазят от неприятни срещи. Селата постепенно ще изчезнат, а около 5-6 от големите градове ще се оформи пояс от гета или къщи, строени без съответните документи и разрешения. Населението постепенно ще промени етническия си състав и в него ще се увеличат групите на циганското и турско малцинство до степен в по-късен етап да станат и мнозинство. Причината е ясна - те са подходящи за изпълнението на работата, която ще дава хляб в страната.
Тодор Минев
