МИСТЕРИИ

Порядъчен и точен, с три деца, с голяма кола и къща в покрайнините на града, с много прилични доходи и ако го попиташ, вероятно, с щастлив живот. И как да не е, след като държавата му е предоставила почти всичко, от което немският германец има нужда: здравеопазване, образование, сигурна работа, стабилна държава, да, всичките ги знаем. Аз обаче ще се опитам да надникна малко повече в немския буламач и да направя асоциативен анализ на немския германец. 

 

Да вземем например моя шеф. Не, не баш-шефа, а ръководителя на отдела, в който работя. Кратката характеристика на професията е следната: средно големи отговорности, страхотна заплата, твърде кратка отпуска и десет-часов работен ден, въпреки законните осем. Та, денят на моя шеф започва в 5:15 с първата и последна аларма. Сигнали все пак – има ги, за да бъдат спазвани. Душ, кафе, евентуално закуска, преглед на имейли и към колата, за да закара по-малката си дъщеричка (от общо три деца) на детска градина. Всичко това бива стриктно изпълнено до минута, така че в 8:30 немският германец-шеф да е зад бюрото си, започнал работа и  вече на третото кафе, нищо че работният ден е от 9:00. Да речем, че този половин час е вид аклиматизация, настройка за прекрасния ден, който предстои. Моят шеф определено е късметлия, че идва с колата си на работа. Има и колеги, които ползват влака. А сутрин рано често влакът просто не идва в уречения час поради хвърлили се хора на релсите, пожар, бомба от Втората световна война, стачка и други. И ако си мислите, че това са изключения, то жестоко се лъжете. Подобни злощастни събития са ежедневие и то точно когато бързаш рано сутрин. Явно е по-модно да се самоубиеш в 8 сутринта, ще прецакаш повече хора... И така чакайки 45 минути на усойния немски студ, немският германец безропотно и мълчаливо разлиства книжка, вярно, треперейки по малко, но силно съчувствайки на Немската Железница за стеклите се неприятности по пътя. Междувременно българският емигрант скача от крак на крак, псува тихо и кълне безхарактерността на немския германец. Но да се върнем на моя шеф, който няма тази злощастна понеделнишка съдба! До 11:30 моят немски шеф е провел вече 15 телефонни разговора, отговорил е на 28 имейла и ми е възложил около 4 задачи. При поредното влизане в кабинета му, вече понамирисва на пот и недояден шоколадов кроасан, но хайде, прощавам му, зает е човекът, работи много. В 12:30 излиза за обяд и го няма точно един час, повече не бива, да не разхищаваме времето. Пари струва. Следобед започват срещите. Някои дори се застъпват, но няма страшно, немският германец учтиво и умело се измъква малко по-рано и влиза в следващия т.нар. „жуфикс“ (от френски: jour fixe, ежедневна или ежеседмична работна среща). Така бързо и неусетно се изнизва и този понеделник и става около 17:30, когато част от офиса бавно започва да се опразва. Първи, разбира се, са българският емигрант и турската германка. Немският германец обаче трябва да резюмира всички срещи, да напише още дузина имейли, да състави своя “To-Do” списък за следващия ден и евентуално, ако не остава нещо друго, към 19-19:30 да се изниже, като два пъти се върне да провери дали е заключил, загасил лампите и затворил прозореца. Направил го е, разбира се, но все пак да е сигурен. Как ще се хаби енергия. Тези неща са скъпи в днешно време, все пак! 

 

Ще кажете, вероятно: Ето това е немската машина, така се прави! Това е нация! Затова работи държавата и така нататък. Да, безспорно. Немският германец от малък е научен, че трябва да се работи. От малък знае, че, който не работи, също ще яде в немската държава, но полуфабрикати и ще живее в едностаен апартамент под наем в 18-ти окръг. Немският германец не се изморява. Или ако се, то никога няма да се оплаче. Здраво копеле е немският германец, не мрънка, а работи. Клишето действа в по-голяма сила, отколкото вероятно е било създадено. Немският германец е една мравка, която грижливо събира семенца и така спомага за движението на 80-милионния немски мравуняк. Щастлив ли е обаче немският германец? Достатъчни ли са му трите седмици отпуска за цялата години или ще кажете: те така си знаят, не им трябва повече. Щастлив ли е немският германец, за когото почивка е по-скоро мръсна дума, а работата се издига почти в култ. Насадено ли е дълготрайно чувство на вина на немския германец за това, че преди няколко десетилиетия е причинил толкова разруха на света? Изкупува ли сега немският германец своето чувство за вина? 

 

Не бих нарекла немския германец особено щастлив човек. То си е дори географски обосновано. Северните люде и страни са по-развити икономически, по-работещи, по-издръжливи, даже и по причина, че са принудени да се напасват и към метеорологичните условия. Но не само! Докато ний, балканци, всички знаем, сме души-човеци, обичаме да пием и да ядем, бачкаме, ама някакси по-полвинчато и после ревем за пари. Е, не става така. С двете дини под мишница, казва народът, не става. Немският германец не е особено щастлив, но е средно богат. Ходи по света за по няколко седмици в годината и влага останалото в материални облаги. На българския емигрант обаче му се живее. На топло му се живее. Слънцето иска да вижда и да се събужда с усмивка сутрин... или на обяд. Задушават го тия термини, дедлайни, жуфикси и всякакви подобни времеви планове. Живее му се обаче като немски германец. Кара му се немска кола. Носи му се швейцарски часовник. Яде му се френско сирене. Пие му се испанско вино. Хапва му се белгийски шоколад. А сега, де? Работа и зор или щастие и кеф? То и щастието е относително, де. За едни гореизброените благинки са щастие, за други – не. Оставям на вас да прецените.

А аз - българският емигрант- ще лягам, че утре пак ме чака немски петък.

Ю. Н.