На 7 декември се навършват 105 години от рождението на Никола Вапцаров. Авторът на "Моторни песни" намери смъртта си на 23 юли 1942 година в тунелите на гарнизонното стрелбище в София. Той бе осъден на смърт за нелегалната си дейност в полза на Комунистическата партия. Тогава поетът бе точно на 33 години.
Днес стиховете му са преведени на 64 езика в 90 страни. Училища, улици, Военноморското училище във Варна, театърът в Благоевград носят неговото име. Роденият в Банско потомък на родолюбци и войводи е сред първите носители на наградата на Световния съвет на мир, която е връчена посмъртно на майка му Елена на 3 декември 1953 година.
В близките дни Съюзът на българските писатели и БАН организират честване по повод годишнината от рождението.
Мая Вапцарова е известна българска режисьорка, авторка на сто документални и игрални филма и племенница на поета. Тя разказва: Яворов учи малкия Никола да изговаря Р. Ако кажеш Р, ще ти дам моя револвер, казва му. Но в същото време детето чува:
"Жин, жан, жув,
чука трака наковалнята звънлива,
де, момче, умът ти хвърка,
пак разтеглихме ушите,
дявол някой тук се бърка.
Поетичният ритъм постепенно започва да се натрапва в главата на момчето, разказва Вапцарова пред „Стандарт”. И обяснимо то се хваща с това, с което и Яворов - револвер и стихове. Пейо Крачолов при всяко гостуване рецитира стиховете си. А да видим това какво е. Я да чуем - казвал. Той идвал в Банско и като слепец. Карат го д-р Кръстев и дядо Йонко.
Има един разговор между баба Елена и чичо ми, когато се връща за първи път в отпуск от военното училище. На стената има зелена посмъртна маска на Яворов. Вапцаров седи дълго пред нея като не отклонява погледа си: „Какво толкова го гледаш и му се кланяш, сопва се майка му.Та той даде живота си за една лека жена”.
„ А ти за какво мислиш, че човек трябва да си даде живота?” - отвръща синът.
Това режисьорката научила от майката на поета. „Бях на 5-6 години. Тя ми ги разказваше. Освен това ме учеше на английски. И до ден днешен рецитирам Хамлет така както го е написал Шекспир. Баба Елена е била учителка, протестантка, знаеше "Фауст" в оригинал, имаше първия превод на шедьовъра на Гьоте. Стреми се да бъдеш много високо, но не за да те видят хората, а ти да видиш тях, съветваше ме”, спомня си Вапцарова.
