Картата на българските диалекти, изработена от екип от учени от Института за български език при БАН, вече "проговори" - тя представя огромен масив информация за говорите по цялата българска езикова територия и включва и звукови записи на диалектни говори от различни региони.
Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Тук влизат българските говори в Северна Добруджа (днес в Румъния); в Поморавието и Западните покрайнини (днес в Сърбия); в Македония – Вардарска и Егейска (днес в Р Македония и Гърция); в Корчанско и Гора (днес в Албания); в Западна Тракия (днес в Гърция) и в Одринска Тракия (днес в Турция).
Българският диалектен език има оригинална самобитност: през ІХ в. е класически славянски език, а сега – екзотичен балкански език, характеризиращ се при имената вече с безпадежност (подобно на английския), с богато членуване и т.н.. Затова той е единственият славянобалкански език в света, характеристика потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.
Най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище е на две големи части – източна и западна. Помежду им минава широк преходен пояс (от устието на р. Вит до Солун), в който се извършва плавният преход на източното наречие към западното или обратно. Съвременните застъпници на на старобългарската ятова гласна са тези, които характеризират двете големи области:
ЗАПАД ИЗТОК
Дедо руча бел хлеб Дядо яде бял хляб
Сред най-архаичните и интересни български говори са югоизточните (рупски) говори, които заемат Тракийската равнина и достигат отчасти до Бяло море. Тук се намира и Солунският говор, който е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект. Много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, затова под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.
Класификациите на българските диалекти са правят въз основа на различни езикови особености, но върху последната карта на българските говори цифрата им надвищава 60. Някои от най-специфичните говори трудно биха могли да се дешифрират от нетренирано ухо, без помощта на книжовния български език: Пуна вуна буе (Трънско - Пълна вълна с бълхи ); На гол пен геба, на гол зебер кешта (Тетевен - На гол пън гъба, на гол зъбер къща); Г’ˆаволу порачва печ’ ч’ила вино и едно ч’ило рач’ийъ бес ч’ебапч’ета (Банско - Дяволът поръчва пет кила вино и едно кило ракия без кебапчета); У к’ах йе глак’ и стук’ (Котел) и мн. др.
Последният етап от развитието на интерактивната карта на българските диалекти беше тя да „оживее”, т.е. да заговори. Сега само едно кликване върху определена диалектна зона е достатъчно, за да може да се чуе съответния автентичен диалект. Така вече всеки един интернет потребител ще има възможност да намери себе си и своя род върху картата на българския диалектен език и да влезе в диалог със своите „съседи”.
Диалектната карта и автентичните говори, които тя съдържа, беше представена днес на нарочна пресконференция. Тя е изработена по проект „Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика“, бенефициент по който е Институтът за български език при БАН. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Финансирането е по схемата за безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за развитието на докторанти, постокторанти, специализанти и млади учени“ на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ към МОН.
Вижте и чуйте картата - ТУК
