Вестниците пишат за Малкия Маргин – футболист от “Чико”, село Бяга; за путинизацията на словото; за гоненията на пушачите и за емигрантите като трудови номади.
Малкия Маргин – футболист от “Чико”, село Бяга, оповестява 24 часа.
Николай Маринов – Малкия Маргин, който през април миналата година бе пуснат от ареста заради епилепсия, вече е футболист на ФК “Чико” от брациговското село Бяга. Маринов е получил от БФС № 1559 на новокартотекиран съзтезател. В събота той изиграл дебютния си мач за селския отбор срещу “Спартак” – Пещера. Тича всичките 90 минути даже изработи дузпа за отбора си, каза делегатът на срещата Спас Николов. Малкия Маргин пристигнал с брат си Красимир и 7 джипа. През миналия декември на Маринови, които са подсъдими за подготовка на 3 убийства, бяха определени още по-леки мерки за неотклонение – парични гаранции.
Путинизация на словото, анализира Новинар.
Малко вероятно е да бъдат открити извършителите на побоя срещу журналиста Огнян Стефанов. Въпреки публичните реакции на възмущение от страна на държавните институции и основните политически сили, всеки опит за саморазправа с критично настроен към властта журналист носи съмнение за някакъв политически интерес, зад който би могъл да стои подобен акт. Публичната информация за случая е доста оскъдна, защото излизат наяве факти, които е трябвало да останат скрити, застрашават се определени интереси, навлиза се в забранената територия на непубличното. Става възможно дори лансирането на напълно цинични твърдения като версията на депутатката Татяна Дончева, че инцидентът с Огнян Стефанов цели да дискредитира ДАНС. Публичното изказване на подобни предположения може да се тълкува като своеобразна легитимация на подозренията за действието на паралелна власт.
Илияна Йотова: Кланова битка в ДАНС ? Това е най-страшното!, цитира Дневен Труд.
Шефът на ДАНС Петко Сертов трябва да каже как точно стоят нещата, защо са проследявани телефонните разпечатки на двама български депутати, не дай си боже, да излезе и друго име?, казва в интервю за Труд евродепутатът Илияна Йотова. Дали са само разпечатки, или става въпрос за подслушани разговори? И най- важното – какво е наложило това, тъй като такива средства се използват само по закон при наличието на тежки престъпления или съмнения за такива. Според Йотова от месеци се говори, че върху ДАНС трябва да има парламентарен надзор, но има само празни приказки в публичното пространство.
Петко Сертов мълчи за обвиненията на Писанчев, твърди Монитор.
Директорът на ДАНС Петко Сертов запази мълчание след обвиненията, че е знаел за подслушването на депутати и е разпореждал да се вадят разпечатки от телефонните им разговори. Лично отстраненият от оперативна работа директор на дирекция "Сигурност" в агенцията Владимир Писанчев обяви, че Сертов му е пряк ръководител и всичко се съгласува с него. В правилника на ДАНС обаче не е посочено точно на чие подчинение е Писанчев, научи "Монитор" от депутати в комисията по вътрешна сигурност. Той все още не е уволнен, но докато тече вътрешна проверка по случая, Писанчев е лишен от оперативни функции. Засега се знае със сигурност, че само неговият подпис стои под заявката за телефонните разпечатки. Тя не е разписана от председателя на ДАНС Петко Сертов. В същото време източници на "Монитор", близки до агенцията, твърдят, че Писанчев е заемал достатъчно висок пост и е можел сам да иска разпечатки от разговорите на депутати. Директорът на дирекция "Сигурност" обаче твърди, че за всяко действие или разследване е бил уведомяван председателят на ДАНС. Сертов обяви от своя страна ден след като гръмна скандалът, че не е знаел за подслушването. Добре е да отидем на място и в следствието, прокуратурата и съда, които също могат да бъдат заявители на СРС, предложи вчера пред "Монитор" зам.-председателят на вътрешната комисия в парламента и депутат от БНС Борислав Българинов. Според него трябва да се провери дали и там не се прилагат порочните практики, които четирима депутати видяха в МВР. Подобни срещи обаче все още не са обсъждани.
Септември донесе спад за ГЕРБ, изчислява Дума.
Подкрепата за опозиционната партия ГЕРБ е намаляла през септември. Това сочи проучване на Галъп Интернешънъл, съобщи вчера БГНЕС. По този начин преднината на ГЕРБ пред управляващата Социалистическа партия се е съкратила, сочи анализът на социолозите. Според проучването популярността на партията на харизматичния кмет на София Бойко Борисов е намаляла с 1,8 на сто, като така доверието в нея спада до 25% през септември. Подкрепата за Социалистическата партия се е увеличила до 19 на сто през същия месец. Основният коалиционен партньор на БСП - ДПС, печели подкрепа от 8,6%, се казва в анализа. Подкрепата към третия коалиционен партньор - НДСВ, се е увеличила с 0,1 на сто и така стига до до 0,8%. Така през септември според изследването на Галъп за подкрепата към българските политически партии, ГЕРБ има 25%, БСП - 19%, ДПС - 8,6%, “Атака” - 6,4%, СДС - 2,6%, ДСБ - 2,4%, и НДСВ - 0,8%.
Почва учебната година във вузовете, но няма студенти, констатира Дневен Труд.
Новата академична учебна година започва официално в сряда. За първи път броят на местата в университетите е повече от желаещите да учат там. В същото време към Националната агенция по акредитация и оценяване валят предложения за откриване на нови университети. Ректорите на университетите са бесни, че няма промени в управлението на системата. А Законът за висшето образование е кърпен вече над 20 пъти. “Той изцяло си е загубил логиката”, каза председателят на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов. “В момента правим промени по главата за акредитацията на университетите”, отвърнаха от министерството на образованието и науката.
С кола в центъра само срещу екотакса, установява 24 часа.
Влизането с частен автомобил в централните градски части да стане платено както в Лондон. Това предвижда правителствената стратегия “Транспорт и околна среда” за периода 2009 – 2018 год., която е пусната за съгласуване межсу отделните министерства и предстои да бъде одобрена от правителството. Не могат да се правят разчети каква ще е сумата за единично влизане в центъра на града с автомобил, тъй като това е работа на кметовете. Със сигурност обаче изискването ще важи за всички населени места с население над 100 хиляди души, а и за няколоко по-малки, които също имат проблеми с транспорта и опазване чистотата на въздуха.
Брюксел ни погва и за парното, пише Стандарт.
Брюксел ни погва и заради парното. Европа вече проверява точно ли засичат топломерите, надписват ли се сметките и дали абонатите разбират за какво плащат. България дори може да отиде на съд и да се наложи да плати солени глоби, ако се установи, че сметките за парно и ток са неточни, обясни еврокомисарят за защита на потребителите Меглена Кунева. Тя лично следи постоянните скандали в топлофикациите. Хората най-често се жалват, че плащат за нещо, което не са употребили.
Гонят пушачите на улицата, предрича Стандарт.
Идва краят на пушачите. На 1 юни 2010 година паленето на цигара в ресторанта или офиса ще бъде история. От тази дата у нас ще влезе в сила пълна забрана за пушенето в обществените сгради. Това съобщиха от здравното министерство, което подготвя наредбата. Тютюнджиите ще могат да димят само на улицата и в къщи. Правителството и парламентът няма да имат право да определят с укази места за пушене.
Лошите пътища и летища - пагубни за бизнеса, тълкува Пари.
Загубите на българските фирми, пряко заинтересовани от състоянието на транспортната инфраструктура, вече се измерват в стотици милиони евро. Това важи най-вече за туризма. Липсата на добра инфраструктура е пагубно за компаниите, които развиват туризъм у нас. Това означава загуба на пари и клиенти, защото чуждестранните гости, усетили веднъж неудобството да се придвижват нормално по нашите пътища, първо, биха поискали обезщетения, а второ, едва ли ще посетят страната ни повторно.
Емигрантите стават трудови номади, известява Дневник.
Емигрантите ще изпитат на гърба си рецесията и вероятно мнозина от тях ще загубят работата си. Въпреки това те няма да се върнат у нас, а ще предпочетат да си търсят късмета в други страни, които са по-слабо засегнати от кризисните явления, прогнозират икономисти и работодатели. Тези предвиждания се подкрепят от предварителните данни от проучването на нагласата на емигрантите в Испания да се завърнат, направено от българското социално министерство. Отговорите на анкетите, разпространени сред най-голямата общност в държава от Европейския съюз, се събираха до 25 септември.
Frognews.bg
