БХК скочи срещу изказването на здравният министър Петър Москов, който заяви, че спешните екипи няма да се отзовават на сигнали в ромските квартали, ако не се гарантира тяхната сигурност. Вижте и становището на БХК:
Заканата на здравния министър не просто погазва закона и фундаменталния етичен стандарт на медицината – Хипократовата клетва, но е и груба проява на неразбиране на правовата държава, както и на подбуждане към расова омраза.
Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява особено дълбоко смущение от расистката заплаха, отправена вчера, 7 декември, от министъра на здравеопазването в България, че гражданите, живеещи в ромските квартали, ще бъдат лишавани от спешна медицинска помощ, освен „когато е възможно и както е възможно” – с полиция или след „споразумение с местни „лидери на мнение” на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация” – за „наказание” за твърдени нарушения.
В България наказателната отговорност е лична, а не колективна. Тя се носи само от виновни лица и не се налага с произволно отнемане на животоспасяваща здравна грижа от изпълнителната власт. Наказателната отговорност се установява от българския съд и той определя наказание, което е установено в българския закон. Наказателната отговорност се установява и налага по един и същи начин за всички български граждани, без оглед на етническия им произход – след справедлив процес.
Лице, което не разбира това, не следва да упражнява българска публична власт.
Такова лице не разбира правовия характер на тази държава и невъзможността тя да бъде расова машина за ликвидиране на човешки животи. Такова лице не следва да бъде в положение да взема решения, които засягат обществото. Желанието за „наказване” на набедено етническо малцинство чрез животозастрашаващи откази на публично здравеопазване е не по-различно от хитлеристките идеи за „решаване” на „въпроси”.
Мислите, изразени от министъра, би следвало да са погребани с трупа на Адолф Хитлер. Описването на човешки същества като някой, който е „избрал да живее и да се държи като скот, [и който] получава и правото да бъде третиран като такъв”, и като „популация”, която „разбира” по-малко „дори” от „дивите животни”, още повече от страна на публично овластено лице, отразява, в действителност, единствено нищетата на правосъзнанието на говорещия, както и непростимото му неуважение към гражданите на България, за които е оскърбление да възприемат от държавата подобни расови изстъпления. Достойна за съжаление е управленска позиция, закрепена с гласовете на ултра-расистките формации от т.нар. „Патриотичен фронт”, която се заканва да удовлетвори популисткия глад за разправа с „врагове” с телата на хора от малцинствата.
Омерзителна е подобна публична позиция от страна на лекар, обвързан с Хипократовата клетва. Тя е опасна, защото отправя от властова позиция послание към българските лекари, че могат да оставят хора да умират, защото са различни от етническото мнозинство, като ги лишават от дължима по закон здравна помощ. Разбира се, немислим би бил аналогичен призив български общности да бъдат лишавани от животоспасяваща помощ заради твърдени престъпления, извършени от българи.
Българският хелзинкски комитет съобщава, че ще предостави правна помощ на граждани, пострадали от евентуално изпълнение на тези расови заплахи.
