Бил съм свидетел как български журналисти телефонират по повод предстоящи публикации, за да поискат разрешение. Доста хора в Германия изпитват истински страх, щом стане дума за България, казва за Frognews.bg германският политолог.
Щефан Апелиус е политолог, който изследва политически партии и медии. Автор е на множество публикации, книги и документални филми. В книгата си "Смърт в България - забравените жертви на желязната завеса", която е втората документална творба на автора за България след не по-малко скандалната "България-Далечният Изток на Европа", той описва разстрели на младежи от бившата ГДР на българо-турската граница.
интервю на Ана Кочева
- Известен ли е в Германия случаят „Огнян Стефанов”, г-н Апелиус, австрийската преса например доста подробно информира за него?
- Медиите в Германия не написаха нито ред за този ужасен инцидент. Интересът на обществеността в Германия към събитията в България обаче е традиционно по-слаб и точно по този начин си обяснявам и факта с липсата на медийна реакция.
- А да се сещате за друг аналогичен случай през последните години в някоя друга страна-членка на ЕС?
- Толкова брутално посегателство, свързано с побой над журналист, досега ни е известно единствено от аналогични случаи от Руската Федерация. Подобни неща са абсолютно неприемливи и аз пожелавам на г-н Стефанов силата и занапред да се занимава все така критично с уродливите гешефти в политиката и икономиката. България има нужда от мъже като него.
- Как оценявате степента на освободеност на медиите в България? Какво впрочем се крие за Вас зад фразата „свобода на медиите” и как се изразява тя в Германия за сравнение?
- Свободата на медиите в България съществува само, докато въпросните медии не пресекат интересите на определени групировки. Аз самият съм бил свидетел на факта, че български журналисти редовно телефонират на определени „предприятия” по повод предстоящи публикации, за да попитат разрешава ли им се да публикуват едно или друго нещо. В такива моменти няма как да не се сетим и за тясното преплитане на определени големи вестници с определени политици и за техните подставени лица от икономиката. Това няма нищо общо със свободата на словото, а пък с журналистиката – още по-малко. Трябва да кажа, че и в Германия продължават опитите на някои големи икономически структури да оказват въздействие върху журналистическото съдържание на материали. Това обаче не се случва с упражняване на физическо насилие.
- Позволява ли си германската преса да критикува корумпирани институции и какви последици има това за журналистите, които ги разследват и пишат за тях?
- Медиите в Германия ежедневно се занимават със скандали, също и със случаи на корупционни практики. В крайна сметка подобни проблеми, разбира се, има и тук. НО: Нито един журналист в Германия не бива да се страхува, че може да бъде бит или дори убит заради това. В най-лошия случай срещу него може да започне съдебно дирене. Това обаче се случва доста рядко, защото по правило медиите у нас много добре се подсигуряват за истинността на своите публикации, тъкмо за да предотвратят възможни претенции за нанесени вреди.
- Познато ли е в Европа понятието „българска мафия”? Преди няколко дни един сръбски вестник (б.р. - вестник "Прес") определи нашата мафия като една от най-влиятелните в света, редом с италианската, албанската, руската, китайската...
- Българската мафия през последните години стана доста известна в Германия. Тук се публикуваха много материали за мрежите, създадени от бивши членове на БКП и криминални лица, които се установиха в икономическия живот и след 1989 г. натрупаха невъобразими богатства. Доста хора в Германия изпитват истински страх, щом стане дума за България.
- Какво представлява събирателният образ на България в Европа?
- През последните години, вместо да се сещаме за слънцето, приятелски настроените хора, доброто вино и прекрасната природа във Вашата страна, България се превърна в синоним на Балканската Мафия. Престъпниците, които посегнаха на г-н Стефанов, и поръчителите, стоящи зад тези биячи, вредят изключително тежко на страната и на хората в нея. Подобни неща са неприемливи – и така се мисли не само в Берлин, където аз живея, но също и в Брюксел.
