Комисията по бюджет и финанси в парламента ратифицира договора за заем в размер на 1,5 млрд. евро между България и четири чуждестранни търговски банки.
"За" гласуваха депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, а срещу него бяха депутатите от БСП и "Атака". ДПС се въздържа при гласуването.
С гласуването си депутатите ратифицираха Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД - в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и "УНИКРЕДИТ БАНК" АГ (клон Лондон) - в ролята на агент, сключен на 8 декември тази година.
Това е договор за мостово финансиране с лихва от 1,08%, което да бъде погасено през 2015 година, обясни пред депутатите от бюджетната комисия финансовият министър Владислав Горанов. По думите му, след проведени интензивни преговори с четирите банки в кратки срокове е договорен и на 8 декември 2014 година е подписан договор за заем за предоставянето на мостово финансиране в общ размер 1,5 млрд. евро, изготвен съобразно стандартите на базираната в Лондон Асоциация на кредитните пазари.
Заемът е договорен за срок от шест месеца при годишен лихвен процент, определен на базата на шестмесечния EURIBOR плюс надбавка от 0,9% или към 10 декември, каза Горанов. "При предварителните проучвания за набиране на средства от вътрешния пазар индикативните лихвени равнища, които пазарът заяви към държавите, бяха 1,83%, добави той.
"Това, което е договорено при шестмесечен период с опция за удължаване е шестмесечния EURIBOR плюс надбавка от 0,9%, което прави 1,08% към днешна дата", поясни Горанов. По думите му, за сравнение, когато е правено проучване до колко вътрешният пазар може да поеме такъв дълг, индикативната доходност, която е била предложена за краткосрочни ценни книжа, е била в размер на 1,83% или приблизително 50% по-висока спрямо тази, която се постига с мостовото финансиране.
Финансовият министър обясни, че договорът предвижда възможност за удължаване на мостовия заем с още шест месеца, а целта на външното финансиране е да диференцира вътрешното и да се предотврати изтеглянето на ликвидност от българския финансов сектор. Средствата от заема ще бъдат използвани за финансиране на бюджетния дефицит, предоставяне на заем на Фонда за гарантиране и обезпечаването на ликвидна подкрепа на банковия сектор, посочи Горанов.
Освен от депутатите от бюджетната комисия ратификацията бе приета и от комисията по външна политика.
