Родителите отсъстват, полицията не се намесва,
обществото нехае за извращенията, които тийнейджърите си причиняват. Само
собствениците на дискотеки са доволни.
Едва ли мнозинството от родителите на днешните тийнейджъри между 13 и 16 години са наясно какво точно се случва с децата им по време на т.нар. ученически дискотеки в центъра на София. Те започват всяка събота от 17 часа. Мястото е подлезът до НДК, а вратите си гостоприемно разтварят заведенията “Амор” и Дабъл Вижън”. Вътре алкохол не се сервира, а за краен час на забавата е избран съвсем приличният час за подрастващи – 21.00.
“Дотук добре”, ще рече оптимистът. “Но с това се изчерпва всичкото добро”, ще се намеси реалистът. А защо? Защото гледката преди, по време и след забавленията е следната:
Към 16.00 ч. от всички краища на столицата почват да се стичат големи групички ученици. Някои от тях са прилично облечени с трезв блясък в очите, вперен към нови и хубави изживявания с цел опознаване на живота. На други погледът вече е мътен, а в ръцете им има пластмасови 2-литрови бутилки с бира. Трети разчитат директно на твърдото, като надигат гранатки от по 200 грама с концентрат. Част от подгрелите предварително за купона се олюляват, някои вече повръщат по дърветата наоколо. Други пикаят из градинките на НДК и около подлеза при Моста на влюбените. Всичко това става под втренчения поглед на стотици минувачи, които само поклащат глава и отминават в своята посока. Почти всички тийнейджъри моментално се скупчват към близките павилиони, клек-шопове или магазини да се запасят с цигари и допълнително количество алкохол. Едни от продавачите са по-съвестни и отказват, спазвайки разпоредбите за малолетни, други махат с ръка и си гледат бизнеса.
Към 17.00 са се оформили групички развеселени пубертети, смесващи смело водката с бира. Тези групички могат да бъдат забелязани навсякъде из околността – по тротоари, пейки, дворчета на съседни сгради и дори във входовете им. На стълбите пред входа на дискотеките висят и по-големички батковци, желаещи да бъдат част от купона. Така, добре наквасени и екзалтирани, повечето от тийнейджърите нахлуват в заведението. Там охраната на дискотеките успява да ги озапти да се веселят в рамките на допустимото. Ако допустимо, може да се окачестви здравото пушене вътре, бесните танци с блъскане и викове и качване по масите. По-страшното става после.
Към 20 часа, тотално загрелите участници в
забавата почват да излизат за по цигара на чист въздух. Тя пак се допълва
обилно с алкохол направо от бутилки. Започват вражди между отделните групички,
често сполетени с шумни закани. Някои от тях прерастват в масови меллета между
10-12 души от едната и от другата страна. Понякога меллетата са от по 10 души
срещу един. Следват крясъци, гоненета из градинки и нанасяне на леки телесни
повреди. Някои от собствениците на магазини алармират полицията за безредиците.
Патрулките идват най-рано 10 минути след сигнала, когато вече всички участници
са се покрили, избягали са насинени или откарани в “Пирогов” с наранявания и алкохолно
натравяне. Полицаите махват с ръка: “Детска работа!”. Накарват се на някои от
учениците, попаднали им пред погледа и си тръгват. В най-добрия случай слизат в
подлеза да поддържат поне там обществения ред.
Най-страшното се случва след края на дискотеките. Тогава, от 21.00 ч. натам, пияни групички на тайфи тръгват да се прибират. По спирките около НДК настава лудница, като обикновените чакащи граждани с ужас гледат да се притаят или да изчакат следващия автобус, само и само да не попаднат заедно с неконтролируемите вече тийнейджъри. По-бабаитите започват да трошат бутилки на булевардите, тичат по платното, показват неприлични жестове на отминаващите шофьори и с младежко вдъхновение вършат най-разнообразни вандализми. Понякога трошат и витрините на затворилите вече павилиони. По-екстремно настроените се заяждат с останалите малцина работещи магазинери, крадат огромни късове от въртящите се пилета на жар или плюят през прозорчето отказващите продавачки да им дадат още алкохол и цигари. Жените ги спасява само това, че денонощните им будки са добре заключени и снабдени със СОТ. Вакханалията завършва в градския транспорт. Ватманите по линия “1” и “7” се радват, ако минат последния си курс до депото без потрошени стъкла или седалки. Автобусите се разминават обикновено само с няколко нецензурни надписи във вътрешната част, които шофьорите усилено трябва да чистят след нощната смяна.
Цялата тази гледка се повтаря ежеседмично. Питам се кой има полза и сметка от нея, освен собствениците на дискотеки. Дали училищното ръководство, отчитащо дейност в сектор “Забава”. Дали родителите, тънещи в заблуда, че децата им се веселят елегантно и възпитано. Дали ние, неволните свидетели на израстващото в такава светлина ново поколение. Дали самите ученици, които си причиняват непоправими вреди на крехката все още физика и психика. Разюздана от примера на големите, които изкарват в своя свят на преден план винаги интереса към всякакви криминални и престъпни прояви. Ако тази подрастваща психика се инвалидизира още в такъв ранен етап – какво ще очакваме от бъдещите си наследници? Какви спомени от детството им, какво формиране на житейски ценности? И не на последно място – създаване на какво ново поколение в здравословно отношение?
Финансовият интерес, разбира се, е над всичко. Докато падат пачки, такива прояви няма да спрат. Къде обаче е контролът от държавните органи. Не е ли съвсем елементарно всяка събота между 18 и 22 часа две полицейски патрулки да следят на място за реда при изходите от тези дискотеки. А не да се чудят с кой провинил се водач да уредят “сделка”. Никой не пледира за полицейски терор. Но при 40 000 души ресурс в МВР се питаме: “Няма ли начин да се озаптят шепа деца един път в седмицата на периметър от няколкостотин метра?”.
Димитър Димитров
