Неизвестно стихотворение на поета Никола Вапцаров, писано през 30-те години на миналия век, загатва за неговата смърт. Стихотворението за пръв път се показва от неговата роднина Мая Вапцарова.
Гадател
Ти втренчено се взираш във ръката.
И казваш, че не ще съм дълго жив.
Отпускаш я и гледаш мълчалив.
Доловил смътно някаква загадка.
“Да, да, не виждаш ли - те тука се пресичат.
И ясно сплитат смъртния ти кръст.
Куршум за някаква незнайна гадна мъст.
Предричат смърт те - твоята прокоба”
И аз те гледам с страх фалшив.
Защо ли мил ми ставаш някак си безмерно. И ако знам, че всичко туй е верно.
О, колко щях да съм щастлив.
В поезията на Вапцаров има космическа енергия. Само той и Жул Верн говорят за онова, което предстои на човечеството - навлизането в Космоса за отиването на Луната, на Марс.
Ще вляза в взривна ракета,
самичък ще търся в простора
далечна планета.
И тези слова са написани далеч преди да бъде изстрелян първият спътник в Космоса, уточява Мая Вапцарова пред "24 часа".
